[част 1] Войната в главата ти! Кой ще победи?

Начало / Личностно Развитие / [част 1] Войната в главата ти! Кой ще победи?
[част 1] Войната в главата ти! Кой ще победи?

Не си само ти. Всеки един от нас на тази земя води войната в главата си ежедневно. Ще ми е интересно да видя мнението ви по тази тема в коментарите.

За какво е тази война?
Това е войната за вниманието ни.

Кой участва в тази война?
Ти, приятелите и семейството ти, телевизията, радиото, интернет, всяка една реклама, търговец и отново ти.

Всички участници предполагам са ти ясни, но защо споменавам ТИ 2 пъти? Защото според моите проучванията и тези на още хиляди психолози, учени и автори, в главата ти винаги има 2 персони, така да ги наречем, които са във вечен конфликт.

Едната персона, ще я нарека ангелска, е винаги за това да имаш повече, да даваш повече, да постигаш повече, да се чувстваш по-добре, да си по-добър. Тя окуражава амбицията, мотивацията, израстването, ученето, здравата работа, фокуса, концентрацията, съзнателните решения и т.н.

Другата персона – дяволската – също ти мисли „доброто“, но по малко по-друг начин. Тя иска да спиш повече, да ядеш повече, да купонясваш повече, да си почиваш повече и претекста почти винаги е „Защото го заслужаваш!“ и в някои случаи е „Защото имаш нужда!“.

Тази персона те окуражава да си гледаш фейсбука, мейла или туйтъра през 2мин., да отложиш нещо с „5мин.“, които никога не са само 5мин. Нали?

Впряга те да вземеш прибързано решение, за което си абсолютно наясно, че е глупаво и супер неефективно в дългосрочен план, но понеже имаш изготвено оправдание от дяволската персона съвестта ти е „чиста“.

Другите участници в битката за вниманието ни също действат пряко и на чести интервали, благодарение най-вече на интернет и устройствата, които ползваме днес. Така войната става малко нечестна, защото се получава така, че сме сами срещу себе си + всички останали.

Твърди се, че биваме прекъсвани на всеки горе-долу 15мин. Това е всеки ден, по един или друг начин. Също така проучвания от различни институти сочат, че за да възстановим предишния фокус, след като сме били прекъснати са ни нужни около 25 мин.

Кофти, нали? Това е така, защото в наши дни всички ние от ранна възраст практикуваме прекъсване на вниманието. Тази дългогодишна тренировка ни е помогнала да достигнем такива нива на отлагане, че дори може да си кажем, че ще свършим нещо (важно за нас) след 5 мин. и да го отложим с месеци, дори години. Според моите познания това мисля, че е най-срещано при писателите.

В действителност много малко от нас от деца са учени съзнателно да се концентрират и да могат да определят какво точно искат. Като тези умения спестяват години в лутане да търсим призванието си, но за това друг път.

Въпросът сега е кой ще победи във войната в главата ти днес? Ами утре? Кой решава? Ти кой смяташ, че решава това?

than-the-battle-is-begin-between-her-mind-garhmukteshwar-india+1152_13006914069-tpfil02aw-13765

Ще ми е интересно да чуя мнението и съветите ти по тези въпроси.

Като малък в училище ме беше страх да давам отговори по някои въпроси, защо можеше да сгреша, а това не се поощряваше, дори обратното. С времето се научих да не ми пука от оценките и това ми помогна много.

Тук аз поощрявам и ценя личното мнение. Няма верни и грешни отговори, има лично мнение.

Очаквайте втора част, в която ще ви дам моето лично мнение и моите тактики, които ще те научат как да използваш прекъсването в своя полза, за да надделееш в тази война.

Продължи към: [част 2] Войната в главата ти! Третата персона.

 

Абонирай се за имейлите ми. 
В тях предавам 85% от опита си безплатно.

  • Това е от онези неща, които малко хора забелязват и успяват да се противопоставят. Замислих се коко важни неща съм отложил, заради други, не чак толкова важни, но просто са надделяли в момента на случката…
    Едно такова нещо е да стана със само 20 мин по-рано, за да тренирам, което не е чак толкова голямо лишаване от сън, но вътрешно се успокоявам, че да се наспя е приоритет и след известни усилия се научих да го преодолявам, за мое щастие… :)

    • Страхотен коментар по темата Павлине. Благодаря, че сподели опита си с нас :)

  • Penko Stoev

    Адмирации за статията!
    От много години се боря с „другото ми аз“ и с гордост мога да заявя, че имам значителен напредък. Разбира се, продължавам да се осавършенствам и все още най-големият ми проблем е ставането сутрин…но съумявам да поставям важните дейности на първо място и да извършвам всичко, което другите биха счели за неприятно, включително донякъде и аз.
    Моят ментор – Ранди Гейдж ми каза следното по въпроса: „Ако съм научил нещо за успеха, за щастието и просперитета то е това – нищо невероятно не се случва в зоната ти на комфорт“
    Мисля, че една от тайните на тази победа се крие най-вече в сентенцията: „Хората казват, че мотивацията не държи много. Е, същото е и с къпането. За това е препоръчително да се извършва ежедневно“
    Харесва ми стилът ти (ако мога да говоря на ти), Иво. Бих искал да обсъдим няколко идеи заедно!

    • Благодаря ти Пенко,
      естествено, че можеш да ми говориш на ти.

      Обичам да чета съзнателно написани коментари. Определено спадаш към групата на смелите читатели, към която можеш да се присъединиш винаги (виж повече в секция читатели).

      Ранди ми е от любимците ;) и това за мотивацията – не мога да не се съглася. Това е и идеята на блога с частта за мотивацията (скоро ще ги наравя на секции).

      Никой човек не може да се мотивира веднъж и да го държи цял живот. Огъня трябва да се подклажда постоянно, за да ни носи резултат.

      За идеи, на имейл ;)

      Благодаря ти, че си част от малката ни общност.

    • Penko Stoev

      Наскоро написах една статийка, която няколко електронни медии и други такива не-електронни :) отказаха да публикуват. Ще се радвам, ако дадеш мнението си: http://forbetterbulgaria.blogspot.com/

    • Не съм някакъв специалист, така че ще говоря като читател, не ме приемай за нещо повече по отношение на блогинга.
      Честно, от средата на там ми хареса. Мисля, че е защото в началото е по-скоро като мнение, което го чуваме постоянно и навсякъде. Точно както си цитирал Дж. Росич си постъпил, както го е казал. Писал си повече за утайката.
      Иначе добре, истината си е истина, но хората искат решения, не само мнения. За това края ми хареса. Там си показал мотивация и позитивъзъм, които са зареждащи.
      Надявам се да съм бил полезен с мнението си.

    • Penko Stoev

      Правилно. Реших да поставя малко контраст в случая, за да изпъкне края, но все пак извода е по-важен :)

  • Yanis

    Тази статия ми определено ми е фаворит след като прочетох и всички останали,остава само да изкчакаме и 2-ра част ,където да научим освен как да използваме прекъсването в наша полза, и това как да не се поддаваме на това прекъсване,как да успяваме да задържим концентрацита и изобщо всякакви полезни съвети в тази насока.Преди време четох някъде ,че ако успеем поне за 20 сек. всек ден да мислим и да се фокусираме само върху едно определено нещо /мисъл,желание,мечта/, сме способни да го материализираме в реалният живот.Което още веднъж доказва коло лесно се разконцентрираме.Ще ми е интересно да споделиш и как да помагаме на децата да се концентрират за по-дълго време и как да им помогнем в това да определят точно какво искат.
    Успех с блога,наистина полезна информация ,поднесена по достъпен начин ,не натоварващо,но с заложена възбудителна функция която те кара да мислиш!

    • Благодаря за страхотния коментар Янис. Радвам се, че имам читатели като теб :)
      Това е 2-ра част – http://wp.me/p3HlkR-ig

      Сега ще добавя линк и в края на тази статия. Явно съм пропуснал.

  • Tsenna

    Tsenna
    Открих тези текстове съвсем скоро и ми се струва, че те говорят именно за назрелите ни проблеми – и, да, човек си мисли, че това е нещо лично, нещо, за което никой друг не знае – а всъщност е обща болест. И когато се кажат гласно, когато откриеш съмишленици – нещата стават по-лесни. Мога да напиша дисертацията за отлагането – но не сядам да я напиша – именно защото отлагам.:) В последно време започнах да си давам ясна сметка, че го правя; осъзнах каква наклонена плоскост е да оставиш живота на душата си на случайността. С почуда забелязах как изобщо НЯМА ВРЕМЕ – тъкмо за важното, за онова, за което копнееш, което дълбоко в себе си си решил… И как наистина всичко около теб „услужливо“ те отвлича – стига да държиш вратите си отворени…
    Мисля, че основното все пак е да повярваш, именно на себе си, и да вземеш решението да се отстояваш.