Мит ли е финансовата независимост?

Начало / Бизнес / Мит ли е финансовата независимост?
Мит ли е финансовата независимост?

Мит ли е финансовата независимост?

Всеки от нас е финансово зависим. Без пари, няма как да оцелеем и не би било възможно да предоставим качествено съдържание и продукти. Трябва да знаем, че хората, които ни помагат безплатно могат да го правят само защото някой някъде им плаща.

Всички ние се възползваме от нещо безплатно в някаква сфера по някакъв начин, но колко от нас осъзнават, че за да можем ние да го правим това означава, че някой някъде плаща за нашата консумация.

Получава се нещо, като нашумялото преди време „Висящо кафе“ – купуваш си кафе и плащаш за още едно, като го оставиш за следващият или нуждаещият се, който няма възможност.

Аз лично в началото, докато не печелех пари от тази работа можех да си позволя да давам безплатно ценна информация под формата на статии и видеа, само защото имах обикновена работа и заплата. На миналите ми шефове е заслугата хората, които консумират нещата ми да го правят безплатно.

С напредване на времето ще се наложи един модел на работа, който е просто неизбежен и той е бизнесите да дават нещата си безплатно, за да прецени сам човека дали би платил за тях.

С мой бизнес партньор създаваме една платформа за онлайн видео курсове IMtrainings.com​. Все още сме в началото и един от главните проблеми, с които се сблъскваме е, че повечето експерти и лектори не искат да предложат нещо наистина стойностно безплатно, за да го тестват хората и да се уверят дали това е техният човек. Те просто искат да изкарат лев от всички знания, които имат. Искат хората да им плащат ей така и после вече да решават дали това е техният човек, без опцията за връщане на пари.

Тези хора бавно и неузнаваемо просто ще потънат, ще изоставят кариерата към която имат страст и ще се върнат на посредствените работни места – за пари.

Това, което искам да кажа е, че няма значение кой ще ти свали безплатно информацията. В 99% от случаите тя просто няма да бъде оползотворена. В такъв случай какво толкова, ако някой я свали, без пари. Онези, които я използват и приложат, ще я оценят и ще си платят за последващата работа с теб или просто ще ти дадат пари ей така за онова безплатното нещо – факт.

Вчера с един приятел си говорехме точно за това и му споделих как има хора, които са ми изпращали пари ей така и когато ги питам дали нещо не са се объркали, защото не съм обявявал събитие или нов продукт, те ми отвръщат, че го правят само защото така са го усетили за правилно – за това, че съм им дал толкова много и съм им помогнал да напреднат в нещо.

Всъщност, аз давам на всички еднакво, въпроса е кой колко ще си вземе. Стратегията на етичният бизнес е просто да намериш хората, на които ще си полезен и които ще оценят работата ти. Нещата стават толкова естествено и натурално, че понякога дори аз се изумявам колко добре работи разработената от мен бизнес система.

Даването е истински работещ закон, който винаги ти връща. Обаче си има определен начин на даване – то трябва да е от сърце, а не с идеята, че ще вземеш пари.

Искате ли да ви кажа нещо за парите, което предполага повечето от вас знаят. Парите са еквивалент на услуга, която да оползотвориш, когато имаш нужда от нея.

Има една аналогия, която много ми допада:
Представете си, преди хиляди години, когато не е имало пари. Когато сме имали само лъкове и стрели. Представете си, че сме съседи и ходим на лов заедно. И аз винаги се възхищавам на начина, по който сте направили стрелите си – винаги са толкова прави и остри – докато моите все са криви и тъпи, не летят направо и не ми вършат добра работа.
Обичам ловуването, но просто не мога да правя стрели.
Вие знаете как да правите стрели, но не обичате да ловувате.
Един ден ви викам да идем на лов,
но вие казвате „Нее, не ми се ходи на лов.“,
аз казвам: „Но на теб ти трябва месо.“
а вие: „Даа, но наистина не ми се ходи.“
И един от нас изкача с брилянтна идея. „Какво ще кажеш, аз да ловувам вместо теб, а ти ще ми правиш стрелите?“ и сключваме сделка. Купуване и продаване се заражда между нас, търгуваме.
Един ден минавам покрай вас да искам още стрели, а вие ми отговаряте „Нее, не ми трябва месо.“
Аз ви казвам: „Е, дай все пак някакви стрели.“
Вие: „Не. Не ми трябва месо. Когато ми потрябва, ще ти направя.“
Виждате ли тази идея не вървяла добре, за това сме измислили нещо, което наричаме пари. Тогава сме се разбрали, нека това представлява нещо, което можем да използваме в замяна. Ти ми даваш това, когато искаш месо, аз ти давам това, когато искам стрели.

Знам, че може би не е стартирало така :) но е нещо в тази посока.

Виждате ли, парите са идея. Те само ни дават възможност да получим онова, което искаме тогава, когато го поискаме.

Ако искаме повече от тях, за да придобием нещо с по-голяма стойност, само трябва да се научим как ние да дадем повече стойност на пазара, като инвестираме в себе си и другите 3 ресурса от време, внимание и усилия, за да я увеличим, като станем по-добри в това, което правим.

Един от най-ценните уроци, които съм научавал за създаването на етичен печеливш бизнес е да се стараеш да бъдеш №1 в даването на повече стойност на хората от всеки друг в твоята ниша. Бъди човека, който прави повече за другите и животът ще бъде благосклонен към теб.

С помощта на моите ментори успях да създам маркетинг стратегия, която стъпка по стъпка показва как да направим точно това, така че да намерим нашите си хора, да им помогнем от сърце и да създадем възможност това да ни се върне, без да се затваряме за нея (както правят и много дашни талантливи хора).

Безсмисленото хвърляне на хиляди левове в реклама, която просто казва „Купи това, купи онова.“ могат да бъдат оползотворени в създаване на система, която дава на хората нещо стойностно, така че те напълно съзнателно и отговорно да решат дали да работят с теб или не, без напъване – с даване.

Парите се използват за 2 неща:
1. Да ти бъде по-удобно и спокойно
2. Да разшириш и подобриш служенето си

Парите ни помагат да живеем по-пълно и качествено живота си.

Парите не купуват щастие, но и бедността не носи щастие.
Като се замислите, те просто ни правят повече от това, което вече сме.

В крайна сметка според мен, за да не се тревожиш за пари (ако това разбираме под финансова независимост), трябва да се фокусираш върху това да даваш стойност на хората.

Тест или се тревожиш за пари и ставаш алчняр, или се тревожиш за хората и ставаш истински предприемач.

Тревожиш не е точната дума, но разбирате какво искам да кажа.

Та, според вас мит ли е финансовата независимост и какви изобщо са вашите мисли по въпроса?

П.П.
Туко що ви спестих едно присъствие на поредния семинар от типа „Как да бъдем финансово независими бла, бла, бла, Вселената, бла, бла, бла.“

Не вселената, а хората са важни – там трябва да е фокуса. Вселената си има нейните закони, тя е механизъм, инструмент, нищо повече. Понякога може да е добра, а друг път да е голяма кучка, всъщност тя не е нито добра, нито лоша, тя просто си е. И само от вас зависи дали ще използвате законите, както трябва или ще я обвинявате за какво ли не – хубаво и лошо. Вие управлявате 100% от вашите бизнес и житейски резултати. Честито! :)