Как да променим убежденията си и да спрем само-саботажите?

Начало / Личностно Развитие / Как да променим убежденията си и да спрем само-саботажите?
Как да променим убежденията си и да спрем само-саботажите?

Днес колабирах… всичко стана за секунда или две… 4 сестри реагираха, за да задържат и успокоят „незнаещото ми какво се случва“ тяло.

Предупреждавам, че това, което ще ви разкажа, може да изглежда леко объркано, защото още ми е недооформено в ума, но използвам възможността, че е пресен случай и да споделя мислите си на момента. Материала е суров и без много редакция, но посланието е ясно.

Нека започна отначало…

Днес дарявах кръв за приятел и така стана, че колабирах. Както обяснявах на сестрата, че съм супер, започна да ми се мрежи погледна, тялото да изстива и ми причерня…

…тъкмо започнах да сънувам и в следващият момент се събудих на леглото наклонен с глава малко под нивото на краката ми и четири сестри вперили поглед в мен.

Изобщо не знаех какво се случва. Мозъкът ми се опитваше да продължи изречението, което бях започнал преди това.

После спрях, като усетих, че нещо не е както преди секунда. Осъзнах, че бях загубил съзнание за малко. Замислих се колко ли време е минало, докато дойда в съзнание. Казаха ми, че всичко е продължило не повече от 2-3 секунди.

Обаче за малко повярвах, че бяха минали минути.

Интересно е как работят съзнанието и вярата. Вярата е нищо освен усещане за абсолютна сигурност по отношение на това какво означава дадено нещо. С няколко думи – сигурен си, че нещата стоят по определен начин.

Какъв е този начин? Ти решаваш.

Интересно нали.

Всъщност мозъка може да повярва на каквото му кажем да вярва. Ако ми бяха казали, че е минал час, щях да повярвам и мозъкът ми щеше да накара или програмира тялото ми да потвърди вярването, чрез усещане за изминал интервал от време.

…от няколко седмици изследвам вярванията и особено моите, заради преживян катаклизъм последния месец, но за това след малко…

Днес сутринта пък на ежеседмичното ни събиране на кафе с други съзнателни предприемачи зададох един въпрос: В какво вярват атеистите, освен да вярват в това, че няма богове?

Само да вметна, че аз не съм атеист, не съм религиозен, не се оповавам и на науката изцяло (ще ви кажа защо в послеписа). Възприемам себе си, като оптимистичен реалист – човек, който наблюдава реалността във всичките й проявления (добри и лоши) и просто избира да вярва в доброто у хората и света…

Както и да е. Все още търся отговори на въпроса по-горе, може да споделите вашите в коментарите.

Вярванията или ограничаващите вярвания работят по този начин.

Тоест ако имате ограничаващи вярвания или убеждения, означава че имате усещане за сигурност, че „нещо е така“.

Нека продължа…

Използвах ситуацията с колабирането главо за 3 неща:
1. Да погледна по-дълбоко на вярванията и реалността в света
2. Да пренаредя вярванията си, така както искам и да ги затвърдя
3. Да тренирам разказване на истории, като споделя случилото се :-)

Нека сега ви разкажа и другата история…
…тази за катаклизма…

Последният месец се случи нещо, което се случва постоянно в нашият свят и не знам дали има човек, който да не го е преживял.

Това е само-саботажът.

Вярвате или не, но няма ситуация в живота ни, която ние да не сме предизвикали. Най-малкото, нашите ситуации съществуват само защото ние съществуваме.

Ако ти не съществуваше, ситуациите, които са се случили в живота ти, нямаше да се случат: караници, сдобрявания, открития, сделки, влюбване, разлюбване, брак, деца и така нататък и така нататък.

Твоето съществуване е донесло на различни хора болка и/или радост по някакъв начин.

Но тук не казвам, че ти си виновник за тяхната болка или радост, а просто за съществуването на самата ситуация, която е донесла възможността едно от двете да се прояви.

Това е малко дълбоко, може би ще има нужда от секунда да потъне в теб, за да осъзнаеш по-висшето значение, без да му реагираш.

Както и да е. Продължавам.

Подготвих сцената по този начин, за да кажа, че нашата реалност е такава, каквато е, заради 2 основни причини:
1. Механиката на света и начинът, по който функционира. Този начин е нито добър, нито лош, света е просто един механизъм, една машина, в която в зависимост от материалите, които вкараш в нея, тя ще изкара определен продукт съчетаващ точните пропорции на използваните материали, без никаква загуба или брак от тях, дори ще бъде с добавена стойност.

2. Хората с най-силни и устойчиви вярвания. Когато погледнеш света глобално, можеш да разбереш какъв процент от хората вярват в определено нещо. И в зависимост от глобалното положение в момента, можеш да разбереш коя група от хора с подобен начин на мислене преобладава.

Интересното е, че този голям процент не пречи на по-малките групи от хора с други вярвания да живеят според тях. Може леко да им се меша и да оказва влияние, но по никакъв начин не прави съществуването на различно вярване невъзможно.

Вярванията са много и с времето стават все повече, но знам, че един ден те ще достигнат до единният отговор, защото всички на там сме тръгнали. Всички го търсим, а щом търсим, ще намерим… ще си го измислим и сами ще повярваме в него. Според мен този отговор не е никакъв отговор, то е просто решение.

Едно от най-полезните според мен вярвания, което е и най-малко разпространено е, че човек може повече, независимо от обстоятелствата.

Бариерите, които ни пречат да се слеем с това вярване обикновено са асоциации, които ни карат да се самосаботираме.

Например вярването:
Аз съм добър човек, но съм беден, защото богатите са лоши хора… но искам да имам повече и да съм по-богат, но не мога да бъда, защото аз съм добър човек и ако стана богат ще съм лош човек…

Това е смазващо. Знам. Преживял съм го. И взимам примера с парите, защото той най-често жегва хората… а аз това искам – да ви жегна.

Представяте ли си. Човек не може да прави нещата, които иска: да помага на роднините и приятелите си, когато имат нужда, да се забавлява, както иска, да подсигури семейството си и да им даде спокойствие и радост в живота, защото смята, че ако се опита, ще стане лош човек… въпреки това обаче той се опитва да постигне това.

И знаете ли, много хора успяват да намерят така желания баланс. Намират си работа или започват бизнес, който до някаква приемлива степен може да постигне условията по-горе и веднага щом помисли, че започва да става богат, прави нещо глупаво и започва да създава какви ли не саботиращи ситуации, за да не се случи това.

Пропуска важни срещи и сделки, започва да намалява качеството на работата си или контакта с хората, които ще му помогнат да успее.

Готов е да загуби работата си или да забие бизнеса си в земята със страшна скорост само, за да не стане богат, защото това означава да бъде лош човек.

Пълна лудница :D

И това важи за всяка една сфера, не само пари, но и взаимоотношения, любов, здраве, лично щастие и т.н. Помислете, коя сфера от живота си саботирате?

И повярвайте ми, не е вярно, че нещата просто не ви се получават… вие просто не искате да се получат по някаква причина, която най-вероятно дори не осъзнавате.

Защото, като хора сме доказали, че можем да постигнем всичко, което си наумим, независимо от обстоятелствата, стига да го желаем достатъчно силно.

И тук е разковничето.

Това, което ни бута към осъществяване на нещо е или да постигнем някакво удоволствие или да избегнем някаква болка.

Въпросът е как сме вързали желанията и вярванията си с болката и удоволствието?

Ако сме обвързали забогатяването с болка и бедността с удоволствие, нали се сещате какъв е резултатът.

Ако сме обвързали любовта с болка и самотата с удоволствие, пак кофти резултат.

Така изглеждат ограничаващите вярвания и убеждения.

Правиш асоцияция, която би те саботирала да имаш това, което искаш.

Още един пример:

Ако вярваш, че вече няма подходящи качествени мъже/жени, ще дадеш команда на тялото си да създаде всевъзможни ситуации, които да потвърдят това.

Просто нещата трябва да се свържат в ума ти така, че да използваш всичко налично, за да постигнеш онова, което искаш, а не да използваш всичко налично, за да си попречиш.

Колко пъти сте се убеждавали, че е по-добре да изчакате, докато ви се наредят нещата, преди да предприемете дадено действие?

И колко време страдате, заради това забавяне и колко още причини сте си измислили, за да облекчите болката?

И един ден, евентуално ако постигнете желаното се успокоявате, че не сте загубили времето си до сега, като си казвате – „Ето, просто е трябвало да мине време. Не съм бил/а готов/а тогава.“

Глупости! :D

Ние сме винаги готови, щом идея влезе в съзнанието ни. Работата е там, че се изисква решение (не време) да дадем команда на тялото си да предприеме действията по осъществяването на тази идея. И това става, като убедим мозъка си, че сме готови.

Това има много общо с онлайн програмата „Лична Сила“

Всичко е въпрос на едно окончателно решение. Да изберем какво искаме и да решим да го постигнем, сега.

Не изключвам напълно времето от цялото уравнение, но колкото по-бързо вземем решението, толкова по-бързо нещата ще се случат.

Знаете ли, че започнах кариерата си точно заради това – да помогна на хората да вземат решение, без да е нужно да стигат до дъното или някакви близки до смъртта преживявания, за да се светнат, че трябва да направят нещо повече и по друг начин, за да постигнат желанията си… СЕГА.

Как да променим вярванията си?

Ето малко НЛП.

Трябва да се програмирате така, че онова, което не искате да се асоциира с голяма болка, за да може тялото ви да направи всичко възможно, за да не се повтаря тази болка. Като опарването на горещ котлон.

И другото, което трябва да направите е да асоциирате това, което искате с голямо удоволствие.

В противен случай, няма да повярвате, че заслужавате голямото удоволствие.

Много хубаво, не е на хубаво!

Не е ли прекрасно това убеждение. С него може да сте сигурни, че никога няма да се насладите на много хубави неща в живота :D

Парите не са всичко!

Още едно чудесно оправдание да ги нямате в живота си в количеството, от което имате нужда. То дори не е оправдание, а някаква безсмислица, която не казва абсолютно нищо, а само е асоциирана с това, че „не ти трябват пари, за да си щастлив“. Пълна тъпотия :D

Това го казват само хора, които не разбират и не ценят парите по начина, по който са предназначени да бъдат разбирани и използвани.

Я се опитайте да сте щастливи, без никакви пари в наше време.

Да не можеш да си подсигуриш покрив над главата, да не можеш да помогнеш на близък, когато има нужда, да трепериш за това дали семейството ти ще има какво да яде утре.

Това е болка и ако не я приемем, като истинска болка, няма да направим нищо по въпроса. Просто ще се примиряваме повече и повече и повече, докато не ударим дъното. Има хора, които са се примирили дори с дъното.

Я се замислете за момент – Кое боли повече?

Да постигнеш финансов успех или да живееш в бедност?

В зависимост от това, кое възприемате по-болезнено от него ще бягате, съответно ще бягате към онова, което сте вързали с удоволствие.

А, ако сте „балансирали“ нещата, най-вероятно се мъчите по средата с непостоянни резултати, спадове и възходи, като в крайна сметка нито постигате удоволствието, което искате, нито изпитвате болката, която да ви жегне, за да промените драстично нещата и да се насочите в някаква посока.

Разбира се, когато вържем удоволствието с изобилие и богатство, това няма да дойде просто така. За това създадох курса ВИД – за да помогне на хората, които искат повече, да създадат машина, която ще им го осигури, като добавят повече стойност в света по готин начин.

Никой няма да ви даде пари или каквото и да е, ако не добавяте стойност на конкретна група от хора по правилният начин.

Така че тук може би окончателно отпада и твърдението, че човек може да живее, без пари. Дали ще имате 10 000 лв. в джоба си или 1 000 крави в обора си, вие имате средство за търгуване и даване на стойност.

Знаете ли, че Майка Тереза е била най-богатата жена на света, без да притежава и стотинка. Возели са я в първа класа, срещала се е с лидери на нации, можела е да има всичко, което пожелае, само да го пожелае.

Как е възможно ли?

Тя е добавяла стойност – тя е давала на конкретна група от хора онова, което те искат и те са били готови да и дадат онова, което тя пожелае. В нейният случай, не пари, а влияние, контакти и определена власт.

Вие, ако имате бизнес, може би не искате точно това. Може би искате само пари, признание и препоръчване от тези, на които добавяте стойност. И това е ОК.

Когато на човек му е помогнато истински, той иска да върне обратно услугата – или чрез заплащане или чрез признание или чрез препоръчване на други хора, които ще ви дадат другите неща за стойността, която им дадете.

Толкова е просто.

И тайната на това да вземете парите на хората, като начин да ви кажат „Благодаря!“, без да се срамувате, страхувате или съмнявате в това, че ги заслужавате е като се уверите, че давате стойност по-голяма от сумата, която ще приемете.

Колкото повече стойност добавяте, толкова повече може да си позволите да искате.

Както знаете, има евтини неща, има и скъпи неща по тоя свят.

И евтиния и скъпия вариант на едно нещо, кола или къща например изпълняват едни и същи функции, само че по-скъпият вариант има повече добавена стойност: по-качествени материали, ръчна изработка, по-добро обслужване, различни комплименти и облаги за клиенти и така нататък.

И тези, които искат повече, винаги ще са готови да платят цената, за да получат повече, по-добро, по-ефективно, по-бързо, по-лесно, ако възприеманата стойност надвишава цената на продукта или услугата.

Но спирам с предаването на знания по отношение на маркетинга. За това съм създал курсът „Владей Играта и Доминирай… в пространството.“

Искам просто да кажа, че или изпитваш удоволствие или болка. Средното положение е само малък период от време, в който да вземеш решение какви ситуации да създадеш, за да се придвижиш към едно от двете.

Има хора, които прекарват твърде много време в това средно положение и те никога не са сигурни в нищо, не са уверени, не знаят какво искат… изобщо с една дума – в нищото са и правят само минимални действия, които за момент да ги вкарат в беля или радост, но после бързо се връщат в средата – в несигурността, защото не са решили още какво искат – да ги боли или да изпитват удоволствие.

И не взимат решение, защото в тях живее едно вярване – че някога нещо ще се случи или някой ще ги поведе за ръка… и вечно търсят едното нещо, едната истина, единият отговор.

И когато разберат, че те ще създадат едното нещо, едната истина и единият отговор с вярата в себе си и взимането на еднозначно решение, тогава ще се получат нещата, за които само бленуват.

Ако човек не иска да вземе окончателно решение, просто винаги ще намира временни решения.

Това беше и моят катаклизъм последният месец. Въпреки, че бях свързал исканото с голямо удоволствие, не бях направил болката достатъчно силна, за това се само-саботирах и прецаках някои неща.

Това обаче вече е поправено към момента, чрез малко НЛП техники.

Надявам се тази история да ви послужи за вдъхновение и пример… и да ви спести много време.

Надявам се, че съм ви бил полезен. Ако е така, споделете статията. Ако искате да ви помогна още, включете се в онлайн програмата „Лична Сила“.

Пийс ;-)

П.П.
А, да – Защо не се оповавам изцяло и на науката?
Защото учените, колкото и да ме кефят могат да обяснят как е направено всичко, но не могат все още (едва ли ще могат някога според мен) да обяснят от какво е направено всичко.

Знаете ли, че всичко около нас във физическия свят, което можем да усетим, чрез 5-те си сетива има маса. Масата от своя страна е изградена от материя, според учените. Материята, обаче няма приета универсална дефиниция. Което значи, че материята няма обяснение, не се знае какво е. Живеем в свят, в който всъщност нищо около нас не може да се обясни научно какво е.

Може да се поровите по въпроса. Няма научно обяснение какво представлява материята, от която всъщност е направено всичко, само недоказани теории ;-)

Аз си оставам с вярата, която прави нещо да съществува или не… поне за нас, хората.

Абонирай се за имейлите ми. 
В тях предавам 85% от опита си безплатно.

  • Ценка

    Иво, благодаря ти, мисля че си на прав път! Да работиш над себе си, като главен герой – дълбоко философско и напълно живо и реално… Успех!