Понякога се питам „Има ли смисъл?“

Начало / Мотивация / Понякога се питам „Има ли смисъл?“
Понякога се питам „Има ли смисъл?“

За първи път копирам съдържание от мой имейл към абонатите ми публично в блога. Тези, които са се абонирали отдавна знаят, че по имейл комуникацията ни е по-специална и там имаме малко по-лична връзка.

За това само там си позволявам да изпращам най-ценните си осъзнавания, преживявания и опит, с които се надявам да ви спестя някое друго ненужно бедствие или пропиляна година.

Ако до сега сте се чудили дали да се абонирате, този имейл, ще ви помогне да разберете дали ще ви е от полза да го направите или не. Ето го и него…

„Този имейл е може би един от най-ценните, които съм изпращал до момента.

Здравей,
Без съмнение всеки има съмнения.

Наблюдавам дълбоко хората около мен, себе си и менторите ми, били те на живо или онлайн. И това, което обединява всички ни, са съмненията.

За съжаление те са неизбежни, защото са част от нас. Единственият начин да се справим с тях е първо да спрем да отричаме съществуването им, след това да „втренчим поглед“ в тях и да продължим напред сякаш
са едно НИЩО. Защото те са нищо към настоящият момент.

Съмненията, както и страховете са просто едни неосъществили се бедствия. Това са сценарии, които разиграваме в главите си, подтикнати от една единствена причина – нуждата от сигурност…

… това ли е правилният човек?
… това ли е правилната работа?
… това ли е истинската ми същност?
… това ли е правиният избор?
… това ли е пътят?
… ще се справя ли с всичко?

…и още, и още.

Сигурността да знаем, дали сме прави в мнението и избора си. Да знаем, че нещо ни е гарантирано. Да можем, когато ни се случи нещо хубаво да го задържим такова, каквото е. Да знаем, че със сигурност ще се справим и успеем в новото начинание.

Цялата тази жажда за сигурност е най-голямата заблуда в света в момента. Във всички мои курсове говоря за една единствена сигурност, която е добре да имаме, за да намалим драстично съмненията
парализиращи действията ни…

…и тази сигурност е сигурността в себе си.

Просто да знаеш, че каквото и да се случи, ти ще успееш по някакъв начин и ще продължиш напред, въпреки всичко.

Тази сигурност е най-мощната и най-пренебрегваната.

Защо ли?

Защото идва отвътре.

Най-мощната, защото е под твое управление и е в неограничено количество.
Най-пренебрегваната, защото няма физически еквивалент извън нас. Тоест – не е сламка, за която да се хванеш, не е човек, на когото да се опреш, не е договор, който да подпишеш.

А ние сме маниаци на тема „око да види, ръка да пипне“. Винаги търсим външни доказателства за вътрешната ни сила и не я използваме, докато не ги намерим.

А всъщност, когато започнем да я използваме, след това доказателствата идват. Това всъщност е парадокса, който се получава при много от нас.

Искаме да сме уверени, обаче първо искаме доказателство, за да си позволим да сме уверени. А доказателството идва само след, като си позволим да сме уверени.

И цялата тази ментална игра заема толкова много от времето ни, че накрая или не ни остава време за действане, или е станало прекалено късно за действане, или сме прекалено изтощени, за да действаме.

ЛЕКЪТ – не храни съмненията с времето си.

Това е единственото нещо, с което реално те се хранят. Не са мненията на другите, не са теории, не са доказателва, а време.

Колкото повече време им отделиш, толкова по-реални ще стават те за теб, докато един ден просто не ги осъществиш.

Защото едно, което всички знаем е, че колкото повече се замесиш с един сценарии в главата си, толкова по-вероятно е да го изпълниш
… и дори ще направиш всичко по силите си да го направиш.

Не защото съмението е реален вариант, а защото ти ще го сътвориш.

Просто така сме устроени – да създаваме реалността си. Ние го правим така или иначе, съзнателно или не.

Докато продължава човек да търси доказателства отвън, той никога няма да може да разчита на себе си.

Другият капан на съмненията е, че хората ги възприемат, като интуиция, което понякога ги обърква и смесват двете понятия, защото и двете предизвикват усещания и чувства в нас.

Границата е тънка при едни хора и дебела при други.

Единственият начин да ги различаваме е, като работим със себе си и се опознаваме все по-добре и по-добре.

Ако не можем да разчетем собствените си сигнали дали идват от главния мозък (съмненията) или коремният мозък (интуицията) няма да можем да постигнем онази увереност в себе си и да
действаме от сърце.

Сърцето всъщност представлява точно тази граница и то ни помага да разберем кое какво е и върху кое найстина да действаме.

Ето няколко новости от НЛП блог, с които да се замесиш, за да отсееш съмненията, да разграничиш сигналите и самостоятелно да се насочиш към конкретен сценарий, който искаш да сътвориш:

Нещо за бизнеса тук и тук

Нещо за любовта тук – в тази статия споделям лични чувства, но и другата й идея е да покажа, че няма нищо страшно в това да ги изразяваме, дори е наложително. Това един от начините да преодолеем страха от това, какво мислят другите и просто да изживяваме момента, без да търсим каквато и да е гаранция или доказателства в него.

И нещо за артистите и предприемачите тук

Както споменах преди малко и както ще прочетеш в една от статиите – добре е да тръгнеш с вътрешната увереност първо и след това да се огледаш за доказателствата.

Тоест започни да действаш и след време вече, направи проверката.

Единият вариант да направиш това, за да разкараш съмненията и да създадеш допълнителна увереност, че има смисъл от това, което правиш е като събереш обратна връзка от хората, на които служиш или
за които се грижиш.

Точно това искам да направя и аз сега. Преди време тръгнах с увереност, слушах сърцето си и започнах да давам и да правя. Определено виждам доказателствата сега, но предимно в цифри, като например посещения, харесвания и споделяния.

Искам обаче с теб и останалите да имаме нещо повече заедно. Искам да знам какво всъщност съм успял да направя за теб до момента, за да съм наясно как мога да съм ти още по-полезен.

За това ще съм ти искрено благодарен да ми кажеш:
С какво точно (статия, курс, подкаст, имейл, изречение, дума…) и как
точно съм успял да ти
помогна до момента?

Сподели ми в няколко изречения, като отговориш в коментарите.

Надявам се, че този имейл ти е бил много полезен.

До скоро,
Иво „отсяващият съмнения“ Димитров

 

Абонирай се за имейлите ми. 
В тях предавам 85% от опита си безплатно.