Страшно ли е да живееш за момента? Страх ли те е от щастието?

Начало / Личностно Развитие / Страшно ли е да живееш за момента? Страх ли те е от щастието?
Страшно ли е да живееш за момента? Страх ли те е от щастието?

Пиша го на момента, набързо и без много редакция. Сурово, както най-обичам. Така, че има вероятност да има и грешки, но не ми пука. Просто искам да хвана импулса и да го доведа до край. Приятно четене ;-)

Последните дни проведох няколко много хубави разговора с отворени да споделят хора.

Разнищвахме различни теми и това, за което ще ви разкажа сега е може би нещо, което всеки от нас изживява под една или друга форма… от едната или от другата страна.

За пореден път отворената комуникация се доказва, като единственият инструмент, който е способен да разсее всяко съмнение, да разреши всеки проблем и да сближи всякакви хора.

Нашумелят наскоро „да се насочваме към себе си“ модел, внася прекалено самовглъбяване в хората и това е голям проблем. Социалните мрежи, технологиите и интернет, не ни разделечават, ние сами си го правим.

Сами се поставяме в центъра на вселената. Сами правим себе си по-важни от другите. Сами се откъсваме от света, където и да се намираме, с когото и да сме в момента.

Мамка му! Без другите, ние сме загубени! Толкова ли е трудно да се види това?

Другите хора са част от живота. Семейство, приятели, колеги, клиенти и т.н.

Да си самодостатъчен е умение, което придобиеш ли, разбираш едно нещо – че не искаш да си самодостатъчен. Важно е да се мине през това, не го отричам, но просто казвам какво ви очаква от другата страна, щом го овладеете. Просто не се разочарвайте. ОК е.

След, като подготвих сцената, ще продължа по темата…

Хората постоянно говорят, че искат да са щастливи. Така ли е наистина обаче?

Идеята, която ми се мъдри от няколко дни в главата е, че хората не искат да са щастливи, защото ги е страх от щастието.

Разбира се, не говоря за всички хора, а само за доста голяма част от нас.

Страхът от щастие, според мен се корени в няколко принципа, които твърде често се разбират погрешно.

Това са принципите на позитивното очакване, дисциплината, пускането, свободата и планирането.

 

Очакването

„Живот, без очаквания.“ Колко пъти сте го чували и срещали. Жалко извинение, за да не трябва да се справяш с разочарованията по пътя. Дори мисля, че бях писал статия по въпроса.

Бъдещето плаши много хора. И скоро ми казаха, че това е неправилно.

Според мен по-скоро е нормално, отколкото неправилно, заради това, че хората искат сигурност и стабилност от другите хора и от обстоятелствата, обаче в наши дни много хора доста често са изоставяни от други и са загубили доверие в тях и в думите им най-вече. Също така са си позволили да се разочароват от много ситуации и вече не очакват хубави неща да излязат от тях.

Очакването обаче е един от ключовете да живеем в момента и да сме щастливи.

Някъде четох думите на едно дете, което пита дядо си „Дядо, ако очакванията ни често се сбъдват, защо да не очакваме винаги най-доброто?“

Очаквайте. Очаквайте най-доброто, най-хубавото, всеки момент. Силата на очакването е един от най-силните ни инструменти. Това, което обаче трябва да се овладее е да можеш да очакваш винаги най-доброто от себе си, от ситуациите и от другите хора, но без да се разочароваш. Знаете, че обичам да сливам крайностите.

Хората казват „Не очаквай, за да не се разочараваш“. Аз казвам „Очаквай и просто не се разочаровай“. Разочарованието е избор. Това е просто фокус, който е насочен към негативната страна от развоя на ситуацията. Нищо повече. Смени фокуса и виж добрата страна. Простичко е.

Очаквай най-вече от себе си, че каквото и да стане, ти няма да се разочароваш, а просто бъди там и да показвай, че си в момента, не толкова да говориш за бъдещето.

Тук идва и едната причина да ни е страх от щастието. Пълното щастие.

Как да искаме да сме щастливи, като знаем, че ние сме щастливи, когато очакванията ни се оправдават, но и знаем, че много често очакванията ни не се оправдават?
Кой нормален човек ще иска щастие, когато знае, че за да го получи неминуемо ще има и разочарования? За това, бъдете ненормални и нека останалите ви гледат с почуда и неразбиране. Бъдете си щастливи.

 

Дисциплината

„Остави, нещата да се случват от самосебе си.“ Още едно неразбрано от много хора послание, което в момента се е превърнало в пълна глупост. В това послание липсва една част, която всъщност му придава смисъл и тя е: „Прави, каквото можеш и давай всичко от себе си, пък остави онова върху, което нямаш контрол, да се случи от само себе си.“

Както казва моят любим философ Епиктет: „Нещастието и страданието на хората се поражда от това, че се опитват да контролират некотролируемото.“

Тук става дума за самодисциплина. Дисциплина означава посвещение. Даваш си команда и я следваш. Ще направиш, каквото е нужно независимо от всичко. Дори и да не е лесно, пак щего направиш. Дори да не ти харесва, пак ще го направиш. Дори да знаеш, че ще те позаболи, пак ще го направиш. Защо ли?

Заради онзи момент, когато сърцето ти е изявило желание към нещо или някого. И самодисциплината е всъщност да направиш така, че да не оставиш този глас да заглъхне. Следвайки сърцето си, не е лесно. Но чрез самодисциплина да поддържаш този глас или пламък ще имаш силата да пробиеш, през всички предизвикателства пред теб.

Когато ние не действаме дисциплинирано спрямо себе си. Тоест искаме да си дадем някаква команда, но не я последваме, често накрая съжаляваме. Както се казва „Дисциплинататежи грамове. Съжалението тежи тонове.“

А командата? Тя често е импулс в нас, който искаме да осъществим: Да станем и да танцуваме. Да отидем и да поканим някой, който ни е симпатичен на среща. Да заговорим човек, на когото силно се възхищаваме и е авторитет за нас. Това е командата, която много хора искат да си зададат, но не го правят, защото нямат самодисциплина да следват импулсите на сърцето си и още по-важното да поддържат пламъка му.

Ако чакаш някога просто да се появи желание, което да те запали от самосебе си, така че да те задвижи и да продължи да те движи, без да положиш известно количество усилия, ще си почакаш.

Както обичам да казвам. Цаката не е да чакаме живота да стане по-лесен и по-лек, а ние да се превърнем в по-силни и по-способни хора относно живота.

Как да искаме да сме щастливи, когато отвсякъде ни се казва, че щастието е лекота, без услия, без труд, идва си, когато му дойде времето и тем подобни, а в същото време, когато започнем да генерираме щастие, разбираме, че е нужна работа и има болка и то не малко? Но тези, които се отказват да го генерират, не осъзнават, че всичко, което направиш, ще си заслужава… всеки път. Защото ползите, които ще получиш от пътуването са безценни. Просто е нужно фокуса да е на правилното място.

Стига толкова за дисциплината, ами…

 

…Пускането?

Колко пъти сте пускали хора, които искате и обичате? В пускането не става дума за това. В него става дума да пуснеш страховете си. Да пуснеш егото си. Да пуснеш сигурността. Да пуснеш някого е правилно, само когато този човек го използваш, защото мислиш, че с него няма да се осъществи някой твой страх.

Или, че ако не го пуснеш, егото ти никога няма да е наранено. Или ако не го пуснеш, винаги ще имаш сигурност. Това е да искаш и да държиш хора, заради грешните причини. Вие не ги обичате, просто имате пристрастеност към тях. Според вас, те определят живота ви. А това не е така. Вие сами го определяте, и сами сте определили да мислите по този начин, като сте насочили фокуса си към това.

Да задържиш някого, към когото имаш истински интерес и желание да споделяш времето си с него е свързано по-скоро с дисциплината по-горе, за която говорихме, не за пускането.

И как хората да искат да са щастливи, когато от всякъде им се казва, че трябва да пуснат всички неща и хора, на които държат и които обичат?

Просто се е получила грешка в превода на посланието.

Бори се за всичко, на което държиш и обичаш и се освободи от всички страхове, че можеш да ги загубиш. Защото тези страхове те спират да им се насладиш на момента. Прекалено си предпазлив, прекалено си внимателен, прекалено си настъпателен, прекалено си задушаващ и то до толкова, че страхът става все по-голям с всяко действие или бездействие. А кой иска да е около човек, който всеки път, като те погледне виждаш страх в очите му, вместо радост? Кой иска да е около човек, който не знае какво иска, само защото го е страх да поиска нещо еднозначно и окончателно?

Има хора, които биха останали около такива хора, въпреки страховете им. Това са тези, които вярват в тях и ще са там във всяка стъпка, докато преодолят страховете си. Но не всеки има около себе си такива хора, така че не разчитайте, ако ги нямате да се появят, за да преодолеете страховете си. Просто ги преодолейте сега. И тези хора ще дойдат.

 

Нещо за свободата и планирането.

Свободата не е да скачаш от едно на друго, когато ти скимне, когато стане трудно, когато искаш да избягаш. Това не е свобода. Интересното е, че все по-свободен ставаш, когато планираш нещата, когато имаш визия, цели, стратегии за осъществяване на някаква мечта или желание. Свободата е да правиш, имаш и бъдеш, каквото ТИ искаш и да не се отказваш от истинските си желания, заради поредното блещукащо нещо в далечината. Не си риба!

Свободата се изразява в това да правиш съзнателни избори, а не да реагираш на обстоятелствата. Възможността за избор е единственото, което ни различава от животните.

Усещането за пълна свобода, както и преди съм писал, идва когато изучиш правилата на играта, в която си се замесил и станеш майстор в нея. Свободата означава да правиш това, което наистина искаш и да го осъществяваш до резултат, който желаеш, а не да правиш нещата, които смяташ, че искаш, когато си под напрежение, стрес, страх или болка. Защото тогава искаш само да избягаш, да се скриеш, да му сложиш бърза лепенка. Така работи умът и по-скоро рептилния мозък, което е нормално за него. Той е там да ни пази, както си знае, но не винаги е в полза на дългосрочните ни резултати, а по-скоро на моментните облекчения.

Това пак се определя от това дали сме тренирали повече рептилния мозък, който знае само „Бий се или бягай“ или сме тренирали повече неокортекса, който отговаря за свободата на избор във всяка ситуация… чрез самодисциплина.

Елементарно е: Ако достатъчно дълго време се излежаваш в леглото всяка сутрин, вместо веднага да изкочиш от него, това ще е най-познатият модел за мозъка, до който да се върне, когато почувства неудобство.

Ако обаче го тренираш обратното, ще ти е трудно да се задържиш в леглото повече от 20 секунди, след като си се събудил… освен разбира се, ако там няма някой, който искаш да награбиш в същия този момент и му ударите един хубав сутрешен секс. Но това все пак е свързано с движение, а не излежаване, така че върши работа ;-)

Това е. Ние сме едни души в едни тела, които могат да се трениранат да бъдат, както щастливи, така и нещастни.

Въпроса е как искаш да тренираш твоето тяло?

Сърцата ни имат желания. Но тези желания бързо се изпаряват, ако не ги подклаждаме ежедневно. От опит знам, че където е имало желание, то винаги ще е там и ще тлее, докато не решим да го разпалим. Лично съм го правил многобройни пъти с различни желания. Дори някои вече умишлено съм си ги запазил да ги разпалвам, когато надхвърля 60 години… живот и здраве. Но знам, че са там и че имат потенциал да ме направят щастлив и удовлетворен, когато ги осъществя. Просто сега, други желания са ми приоритет и пасват повече на възрастта, на която съм.

Другото, което е… Планирай цялата си година смело. Помни, че не планираш, за да се случи всичко по план. Не защото Вселената ще ти сбъдне целите и желанията. А за да имаш посока, в която да се движиш и да се развиваш по пътя. Планирай с намерение.

Какви са намеренията ти да създадеш нещо тази година?
Какво възнамеряваш да започнеш или завършиш тази година?
Какви са стремежите ти относно бизнеса, взаимоотношенията, призванието и здравето за тази или следващата година?
Какви са дейностите, които желаеш да включват твоята работа?
Как искаш да изглежда ежедневието ти от тук нататък?
Кои са хората, на които искаш да си полезен?

Главната цел на планирането е да бъде твоето „оръжие“ срещу разсейването. Това е най-големият проблем в света, който познаваме днес. И всичко това, заради синдрома на отегчението. Днешният свят ни е разлигавил да искаме всичко тук и сега и ако не го получаваме от определено място, продукт или човек, това ни отегчава.

Всичко на пазара днес подхранва тази тенденция. И само тези, които не скачат на всяка лъскава и нова дрънкулка или тенденция, ами имат визия и план за стойностните неща в живота им, успяват в сферите на бизнеса, взаимоотношенията и здравето. Те просто казват НЕ на краткосрочните резултати и се целят в далечена перспектива.

Колкото и да ни се иска: богатство, атлетично тяло и здрави взаимоотношения, те не се постигат за ден-два.

Непрекъсната промяна в посока, която желаем преплетена с отдаденост, търпение и постоянство – това е ключът към свободата, щастието и живеенето в момента.

Често се заблуждаваме, че като скачаме от една възможност на друга означава, че сме свободни. Всъщност това ни превръща в хора, които живеят само според желанията на другите. Всички имат планове за теб, но твоят план е най-добрият за теб. Всички знаем, че ако не работиш за собствените си мечти, работиш за мечтите на другите.

А повярвай ми, когато работиш за своите, ти неминуемо ще допринасяш и за тези на други хора. Единствената разлика е, че в единият вариант пренебрегваш себе си, а в другия не го правиш.

Може би ще кажеш „Лесно е да се каже, но е трудно да се направи.“

Не казвам, че ще е лесно. Казвам, че ще си заслужава.

 

Много неща можем да променим.

Можем да направим така, че отказването да е най-трудното нещо, а упоритостта и постоянството най-лесните.
Разсейването трудно, а фокусирането да е лесно.
Изоставянето трудно, а обичането лесно.
Неудовлетворения живот трудно, а сбъдването на мечтите лесно.

Всичко може да е лесно, стига да се отвори човек към тази идея, като разкара вярванията, че нещата са трудни и се стреми да става все по-силен от тях.

Сам можеш да погледнеш в миналото си и да видиш, че неща, които са ти били адски трудни в началото сега са ти, като детска игра… защото не си се отказал да станеш по-силен от тях или във тях.

В заключение ще кажа, че за да живеем в момента и да постигнем щастие е нужно само да пробием през моделите, които сме усвоили и ни държат зациклили в ненужни страхове, съмнения и убеждения. Това са блокажи, които сами създаваме в съзнанието си и които ни карат да само-саботираме успеха си в каквото и да е.

Можете да се справите сами по най-различни начини. Четене, слушане, гледане и прилагане на информация относно как точно се прави това. В интернет и книжарниците е пълно с подобна информация за всеки търсещ.

Ако обаче не искате сами да откривате какви точно са блокажите ви и как да се отървете от тях… и искате някой да е до вас в процеса, потърсете някой добър НЛП терапевт или Лайф Коуч. Ще ви спестят месеци, а може и години в лутане, ако решите сами да се справите. Както не бихте искали да губите ценно време в ремонтиране на къщата или колата ви сами, ами наемате експерти за тази цел.

Другият вариант е да работите с мен. Или чрез включване в клуба или в онлайн тренинга ми „Лична Сила“. В „Лична Сила“ показвам как да правите тези промени. Как да пробивате в различни сфери, в които до сега сте усещали съпротива… сякаш нещо все ви пречи да разгърнете потенциала си и да получите резултата, който желаете от сърце. В този тренинг съм с вас в планирането следващите 5 години от живота ви, така че да осъществите максимален брой от желанията и целите си с минимално разсейване.

Гарантирам, че продуктивността ви ще се увеличи най-малко двойно. И за да се уверим, че ще стане, към тренинга има онлайн коучинг програма от 12 уебинара, с които помагам на участниците по най-различни казуси в живота, работата и взаимоотношенията, както и личното ми внимание за всеки в специална Facebook група.

Не знам дали подобно нещо е правено тук в България, но съм се замислял колко хора има, които мотивират другите да направят новата година по-успешна и колко от тях в действителност предлагат да стоят до тях през цялото време. Аз ще съм до теб, за да не се отказваш и да постигнеш желаното.

Това е последният ми тренинг за личностно развитие и го направих така, че да остави голям отпечатък.

Всеки ще ти каже, че за да постигнеш това, което желаеш, трябва да имаш желание, постоянство, търпение, воля, фокус и визия, но това са качества, които изискват правилна тренировка и постоянство. С един опит или една книга, няма да стане. За всичко си има цака и правилни копчета за натискане. С НЛП уменията ми съм се научил да ги виждам бързо и да ги натискам силно за максимален ефект ;-)

И така… надявам се статията да ви е харесала и да ви е била полезна. Ако е така, оставете коментарите и въпросите си относно нея или тренинга отдолу. Ще се радвам да ви отговоря ;-)

Абонирай се за имейлите ми. 
В тях предавам 85% от опита си безплатно.