Стресът, моят приятел

Начало / Личностно Развитие / Стресът, моят приятел
Стресът, моят приятел

Спомни си колко пъти ти се е налагало да търсиш начин за справяне със стреса през последните 3 години?

Освен, ако не си супер щастлив човек през цялото време със сигурност ти се е налагало доста пъти.

Почти всеки човек се бори със стреса. Това според мен е много грешна тактика. Откакто започнах да изучавам човека, като ум, дух и тяло ми се изясниха много неща, които впрочем ще споделя в книгата, която пиша.

Накратко общоприетото разбиране за стрес:

Какво обикновено ни се казва от медии, приятели и специалисти, когато сме в състояние на стрес?

Стресът е твой враг и трябва да се пребориш с него. Стресът е предимно външен фактор, който влияе на начина ни на живот – работа, взаимоотношения и т.н. И ето ти сега няколко начина да се справиш със стреса на работното място или във взаимоотношенията ти.

С други думи, казват ни, че стреса е нещо, което ни влияе отвън (определени „стресиращи“ кариери или взаимоотношения), кара те да се чувстваш зле и стресиран.

Ето аз какво научих

Няма да те занимавам със статистики, само ще кажа, че наскоро проведено проучване доказа, че хората, които възприемат стреса като враг са по-податливи към познатите лоши последици от него (включително преждевременна смърт – не се шегувам!) – за проучването разбрах малко преди да завърша статията, докато проучвах подобни теми.

Не се опитвай да се бориш със стреса, слушай го.

Какво е стресът?

  • Това е вътрешно състояние сформиращо се в интензивна и/или силно емоционална ситуация.

Какъв е смисъла на това състояние?

  • Да ни алармира: Намираш се в определена ситуация от типа „Бий се или бягай“.

Стреса активира рекациите бий се или бягай. Той ти казва че е дошъл момента да вземеш решение дали да се справиш със съответната ситуация или да бягаш от нея.

Грешния подход към стреса според мен идва от там, че на него се гледа като на вредител в ситуацията, а не като аларма (каквото всъщност е).

Самото погрешно разбиране на стреса може да доведе до жестоки последици. Както знаем, нашият начин на мислене (вярвания, убеждения и навици) определя какъв живот ще живеем и колко ще го живеем.

Сами можем да осъзнаем, че в зависимост от начина по който реагираме на някоя ситуация определя изхода от нея:

  • Тоест ако гледаме на стреса като на враг, ние ще се опитаме да се справим с него в определена ситуация, чрез познатите методи тип „бърза поправка“, но самата ситуация няма да се промени, както и изхода от нея.
  • Сега, ако гледаме на стреса като на наш приятел, който просто ни алармира за ситуацията ние ще обърнем внимание на нея. Ще помислим как да се справим със съответната ситуация, което ще реши и изхода.

Май втория вариант има малко повече смисъл от първия.

Кога и защо хората са стресирани?

Едно от разбиранията е, че хората се стресират, защото работят повече от нормалното. Лично според мен това са пълни глупости.

Защо? Ами защото имам поглед над хора с напълно различен лайфстайл и кариера. Работното време или натовареността не е главен фактор за поява на стрес.

Хората са стресирани, когато не правят това, което всъщност наистина искат да правят. Тоест, когато правят едни неща, докато всъщност им се правят други или се намират на място, докато всъщност им се иска да са на друго място. Живеят един живот, а всъщност искат съвсем различен.

Какво е стреса?

Стреса, това е напрежението, което ни движи в света и ни кара да се развиваме и адаптираме…
…но само, ако му позволим да си свърши работата.

По принцип мога да обясня какво представлява стреса от биологична гледна точка, но има достатъчно образователни клипчета в YouTube по въпроса, за това само ще обобща.

Стресът ни казва, че не сме на мястото си или че не вършим това, което искаме да вършим или се натоварваме с неща, с които не е нужно да се натоварвате.

Също така ни казва, че се намираме в ситуация, която е непозната за тялото ни и тогава се активират съответни защитни механизми, които ни подготвят за бой или бягство (може и вцепеняване).

И ако го чуем, че ни казва това ще можем да обърнем внимание на самата ситуация и да преценим и изберем реакцията си спрямо нея. И сега няма да съветвам как да се справим със стреса, а как да го слушаме.

Как да действаме?

Да се бориш със стреса е все едно да се бориш с усещането за глад или да се бориш с едната си ръка (примерно :D ). Не, не го правиш. Точно обратното, работиш с него, използваш го.

Слушаш съветите му и ги следваш, разбираш нуждите му и ги задоволяваш. Гладен си, храниш се, ръката те боли, отделяш повече внимание, разбираш какво е нужно и се грижиш за нея.

Нека погледнем реално на нещата. Къде се заражда стреса наистина? Ами вътре в нас. Той не е във въздуха, не е предмет или нещо, което правим с ръцете си, не се проявява отвън, той е усещане вътре в нас, тоест той е част от нас.

Хора, медии и специалисти ти казват, че трябва да се бориш със стреса, като просто се фокусираш върху нещо като почивка, домашен любимец, шопинг, масажче, това онова т.е. да приемеш, че е от преумора и да вземеш социален „аналгин“ или „лепенка“. Всички знаем до къде водят тези „бързи поправки“.

Просто трябва да се научим да слушаме тялото си какво ни казва.

Когато си стресиран просто разговаряй със себе си. За някой може и да звучи странно, но ако се замислим ние винаги говорим със себе си.

Имам предвид точно онзи вътрешен диалог, който се води нонстоп в телата ни. В главите ни е като разговор, в сърцето ни е като чувства, а в корема ни е като усещания. Независимо от вида разговор, ние говорим с телата си постоянно.

Това е все едно колата ти. Тя може да ти говори чрез светлините на таблото дали нещо е наред или не е наред. Може да ти говори и чрез звуците които издава, а може да говори и чрез поведението си на пътя. Просто трябва да гледаш, слушаш, чувстваш и усещаш.

При стреса е същото, но разликата е, че толкова години не сме се опитвали да го слушаме и сега трябва да се научим отначало. Просто ни е даван грешния подход към това усещане.

Всъщност трябва да се замислиш какво те кара да се стресираш.

  • Кои са задачите, които ме стресират?
  • Кои са хората, които ме стресират?
  • Кое е това нещо, което ме напряга излишно?
  • Как ме кара да се чувствам това, което правя в този момент?

Отговорите ще дойдат само, ако си задаваш въпроси. Запомни това!

Стресът е част от теб. Той е като твой добър приятел, който е винаги готов да ти каже истината, дори от нея да боли.

Първо го изслушай и след това реши какво да правиш. Не реагирай прибързано. Начина на мислене определя начина на възприятие, а от там и начина на действие, който ще доведе до определен резултат.

Начина, по който мислиш за стреса определя резултатите, до който ще те доведе. Стресът, моят приятел. Е, какво мислиш?

Абонирай се за имейлите ми. 
В тях предавам 85% от опита си безплатно.

  • Това разбуни всички духове в мен, хихи. Веднага ще пробвам :)

  • Stanislav Yanev

    Blagodarq za teksta. Opredeleno obogati i dopulni kartinkata.Radvam se che sum na prav put. I az sum na mnenie che pravim tova koeto trqbva, a ne koeto iskame,puk se chudim zashto ne se polychvat neshtata :)

    • Благодаря за коментара Станислав. Радвам се да те видя тук сред нас :)
      Ще се радвам да видя мнението ти и на други интересни за теб статии :)

  • Зорница Цветкова

    Този различен поглед върху стреса ми напомни определението за контраст, което Деница Лалева – Мона дава в книгата си „Абсолютна свобода“:
    „Контраст е ситуация, в която човекът има възможността да си даде ясно сметка какво самият той не иска… Чрез него най-бързо и точно той може да определи какво всъщност иска – обратното на това, което не му харесва.
    Негативната емоция, която изпитва в ситуация на контраст, му помага да формулира желания и намерения, върху които да се фокусира. По този начин човекът никога не може да остане без път и посока, без нови идеи.“
    Ако разглеждаме стресът като контраст, то тогава той наистина може да ни е приятел :-) Късмет!

    • Благодаря за изчерпателната информация Зорница :)
      Сигурен съм, че другите, както и аз ще се възползваме от нея.

  • Десислава Генова

    Не съм чела по-добра интерпретация за стреса!

    • Благодаря за коментара :-)