Всеки има тежки периоди… но как ги преодоляваме?

Начало / Личностно Развитие / Всеки има тежки периоди… но как ги преодоляваме?
Всеки има тежки периоди… но как ги преодоляваме?

Всеки има тежи периоди, факт. Финансите ти не вървят. Връзката ти не върви. Работата ти не върви. Или изобщо нямаш едно тях и мислите за него заемат по-голямата част от времето ти. Възможно е да имаш прекалено много свободно време, което автоматично се запълва с мисли. Предимно нездравословни, защото е факт и че по-голямата част от света около нас е в негативен режим и това често може да повлияе и на позитивните хора.

Ежедневието ти е като един лабиринт, без изход. Ума ти е объркан, болка в гърдите, сълзи в очите или стомаха ти е на топка. За момент се чувсташ изгубен, без посока, без нещо за което да си струва да се бориш и живееш. Рутинните дейности нямат смисъл. Търсиш изход, но не виждаш такъв. Всяко решение ти се вижда… не достатъчно да промени нещата. Чувстваш се сам, сякаш никой не го е грижа за теб. Не си специален за никого. Може би се чувстваш използван.

В главата ти може би препускат въпроси от сорта на „Какъв е смисъла?“, „Какво правя?“, „Това ли е?“, „На къде да тръгна?“, „Какво искам?“ и още и още.

Понякога се връщаш назад, където ти е било познато. За миг намираш спокойствие в нещата, които си правил преди. Стара работа. Стара връзка. Стари навици. Но скоро разбираш, че тяхното време е отминало. Извървял си пътя си там и няма нищо повече или различно, което да ти предложи. Изживял си и хубавите и трудните моменти там докрай… а може би и няколко пъти.

Сега е просто трудният момент в новия етап. И тази трудност те кара да погледнеш в миналото и да направиш крачка назад.

Зациклил си. Искаш нещо повече. Но не знаеш какво точно.

Това е моментът за решение. Знаеш какво искаш. Искаш да пробиеш през надвесилият се стъклен таван над теб. Не знаеш от какво се състои, но усещаш, че е там и те блокира. Нещо просто ти пречи. Когато го приближиш, ръцете ти се изпотявят, нервен си, задушаваш се, усещаш напрежението и натиска му върху себе си. Тялото ти го усеща, като ограничение, въпреки, че сърцето ти знае, че отвъд стои свободата.

Когато провреш ръката си през него усещаш част от свободата, спокойствието, сигурността, удовлетворението. Чувстваш щастие. Но когато върнеш ръката си в старото за момент, всичко започва отначало.

Започва война в главата ти. „Кое е правилното решение?“, „Коя е правилната посока?“, „Да се откажа или да продължа?“, „Какво да направя?“

Има решение.

Има една крачка назад, която ще те изстреля напред. Но тя не е връщане към старите изживявания. Тази крачка е назад към теб. Назад към твойте ценности и коренни причини, заради, които правиш каквото правиш. Те ще върнат любопитството, постоянството и радостта в теб.

Възможно е до сега дори да не си бил наясно с тези причини и ценности, но те са там и те движат.
Направляват решенията ти.
Онези решения, които са те изкарвали и преди от това зацикляне.
Решенията, с които си пробивал стъкления таван.
Решенията, които са те правили по-силен от ситуациите и обстоятелствата.
Решенията, които са те водили до повече свобода, увереност и яснота.

Трудно е да вървиш към себе си, когато целият свят иска да вървиш навън. Това създава излишно напрежение и усещане за напъване.

Истината е, че колкото повече навлизаш във вътрешния си свят, изучаваш го и се научиш да работиш с него, толкова повече се разгръщаш във външния свят и се отключват все повече възможности. Този „парадокс“ обърква много хора, просто защото го смятат за парадокс.

Всъщност едното не изключва другото. Те за взаимозависими. Както и ако успяваш повече във външния свят, толкова повече от вътрешния ти свят започва да се отключва и се чувстваме уязвими, защото не сме преминавали прага на вратите, които се отключват в нас.

Идеята на баланса не е стоиш по средата, а докато дълбаеш навътре да се стремиш и да успяваш навън.

За да няма напъване, при всяка отключена врата в теб е нужно да влезеш и да се занимаеш с това, което е зад нея. След това да направиш и крачката навън. Ако е обратното, крачката навън може да се окаже неуспешна и да трябва да я направиш пак, защото й липсва основата, която се изразява в това, което зад отворената врата в теб.

Например, ако искаш да заемеш по-висока позиция в работата си или да се захванеш с по-голям проект, в теб ще се отвори врата, зад която стои твоята самооценка. Когато застанеш пред входа й, ще започнат съмнения от типа „Дали съм достатъчен компетентен за това?“ И ако не влезеш да направиш нужната настройка за новото ниво, на което искаш да се изкачиш, има вероятност да саботираш позицията си или проекта, за да оправдаеш самооценката си.

Ще мислиш, че не си достатъчно добър и просто няма да направиш достатъчно, за да успееш, въпреки че знаеш, че просто трябва да натрупаш достатъчно опит, чрез действия, докато си на позицията или се занимаваш с проекта. Знаеш, че няма как да го натрупаш, ако не се занимаваш с това и ако се върнеш на старото ниво, но все пак вътрешната ти настройка, ще дефинира възможностите ти.

Цаката да успяваш, без напъване е в това да можеш да се отпуснеш и забавляваш, докато постоянстваш. Често взимаме нещата твърде насериозно и това ни вкарва в капан.

Играйте си с процесите, като малки деца, с отговорността на зрял човек и с мъдростта на стар човек.

Знам, лесно е да се каже… но как всъщност става това?
Като работиш със себе си. Като си задаваш правилните въпроси и направиш правилните упражнения, с които ще постигнеш правилната настройка.

Когато го направиш, ще можеш съзнателно да взимаш решения, които резонират с теб и да действаш върху тях, като преминаваш през бариерите с повече лекота.

Имам една добра и една лоша новина.

Ще започна с лошата. Ефекта от решенията, които си вземал навремето, не траят вечно. Нужно е да взимаш нови решения съответстващи на нивото, на което си, за да продължиш напред. Просто защото естеството на проблемите, с които се сблъскваш сега са на съвсем различно ниво от преди.

След време пак ще трябва да взимаш нови решения, защото отново ще си на следващо ниво, ако пробиеш през това, на което си сега.

Добрата новина е че ние имаме способността да израстваме и да опознаваме себе си. Това означава, че с времето можеш да се научиш как да правиш тази крачка назад към коренните ти ценности и причини, за да вземеш решение сега и да действаш върху него, а не да го отлагаш във времето.

Повечето хора изчакват нещата да станат толкова зле и толкова да ги заболи, че буквално да се ударят в дъното с такава сила, за да се осъзнаят и да вземат решение.

Понякога това отнема много дълго време, може и години, защото хората имаме способността да се примиряваме с болката. Има хора, които стават експерти в примиряването и за тях дори няма дъно, в което да се ударят. Те просто продължават надолу.

За това приятели, разберете кои са вашите коренни причини и ценности и се научете да се свързвате с тях, когато усетите, че сте зациклили. Това умение буквално може да ви спаси живота. Както и ви дава силата да правите живота си по-хубав и по-добър по-бързо, защото нямалява времето на отлагане.

Животът ни е пълен с пропуснати възможности. Някои не забелязваме, за други имаме оправдания и извинения, а от трети ни е страх или изпитваме срам, заради насадени грешни убеждения. Да, нови възможности отново ще изкачат пред нас. Но възможностите имат ограничен брой в рамките на един живот, както и решенията към истинското живеене. И истината е, че колкото повече възможности оставяме да ни се изплъзнат, толкова повече отлагаме живеенето.

Ако искате лично да ви помогна да пробиете през стъкления таван, задължително елате на „Последният“ семинар: Лична Сила, който ще проведа на 20 Ноемрви от 12ч. до 18ч. Към семинара съм включил едногодишна онлайн коучинг програма. Така, че да се уверя, че наистина ще дам най-доброто от себе си за вас и да не сте сами в този процес. ;)

Абонирай се за имейлите ми. 
В тях предавам 85% от опита си безплатно.