Това ли е правилният човек [Бонус част 4] – Откровение

Начало / Личностно Развитие / Това ли е правилният човек [Бонус част 4] – Откровение
Това ли е правилният човек [Бонус част 4] – Откровение

← Първа Част
← Втора Част

← Трета Част

В тази статия ще направя кратко (обещавам да е кратко :D) обобщение и ще прочетете за прозренията на жена, моя клиентка и приятелка, която достигна до отговорите си, чрез информацията, която споделям в предишните 3 части.

Както се досещате, а и както съм описал в предишните части, статията е свързана с моят личен живот и опит. Статиите са адресирани, както към мен самия така и към няколко конкретни човека в моя живот.

За това на някои от вас те могат да се струват малко странни или непълни, но това е само защото не сте преживели онова, което са преживели хората към които са адресирани статиите.

Има и други, които пък идеално се припознават и намират отговорите си там или пък отдавна да са намерили отговорите си и тези статии им стоят, като стара информация.

Може вашият отговор да се крие в тази последна 4та част, а може и във всичките накуп, като цяла картинка.

А може и изобщо да не го намерите. Ако случая е такъв, знайте че просто все още не сте преживели онова, което ще ви заведе до отговора.

Така, че смело напред и преживявайте. Не чакайте и не го мислете много много.

Реалният живот

Момичето, което дойде при мен за консултация искаше да поговорим за работата, призванието и мисията в живота й. За да не разтягам нещата, само ще кажа, че това за което беше дошла изобщо не беше това, за което беше дошла.

През цялото време тя постоянно изместваше темата към връзката й, колкото и да се опитвах да държа фокуса към целта на консултацията. Установих само след няколко нейни отклонения, че тук не става дума за работата и призванието й :D

Ставаше дума за връзката, поне до онзи момент. С времето и още няколко срещи разбрах, че става дума за нещо още по-дълбоко. Тя беше изпълнила всички условия, за да има онова, което иска, но все пак го нямаше.

Нещо пречеше. Само за няколко седмици, няколко срещи, много разговори по телефона, доста чатене, не малко количество сълзи, смях, болка и осъзнавания стигнахме до корена на нещата. Ще разберете кой е той в нейните откровения и мисли в следващите редове. Накрая ще направя обобщение на темата.

Откровенията:

Когато бях на 4 години и ме питаха: „Каква искаш да станеш като пораснеш?“, аз винаги отговарях: „Майка!“.

Винаги съм търсила любовта, перфектния човек, с когото да създам семейство. С опита и връзките успях да създам и перфектния образ за него. Научих какво е важно да притежава, как да се държи, как да мисли… Научих се каква трябва да бъда аз.

Моят опит:

Перфектният човек е този, който иска най-добро за теб, този, който те кара да бъдеш жена, който те кара да се развиваш, който е готов да те пусне, за сбъднеш мечтите си. Перфектният човек е този, който ти се възхищава, този, който те харесва такава, каквато си. Който иска точно ти да бъдеш майката на неговите деца.

Перфектният човек е този, с когото свободно можеш да експериментираш, да изследваш части от себе си. С него е приключение и спонтанност. Като детска игра, безгрижност, въображение, без да мислиш за края. Когато си с него, целият свят не съществува, тогава сте само ти и той в безвремието и нищо друго няма значение. Любовта е да танцувате голи с душите си. Той може да бъде дълго мечтана приказка.

Той е и учител, който спокойно дава да си откраднеш от неговия опит и същевременно черпи от твоя.

С него можеш да си говориш с часове на сериозни теми, може да си говорите дори глупости, да се шегувате, да се забавлавате или с часове да си мълчите, той те разбира, с него има комуникация, диалог, той ти дава обратна връзка, заедно наблюдавате, разсъждавате, търсите, намирате. Всеки се стреми да разбере гледната точка на другия и да я погледне през себе си. Всеки има стремеж към развитие. Мислите ви са в синхрон. Допълвате се, а същевременно сте толкова еднакви. Той те подкрепя и се вълнува от твоите интереси. Синхронизирате възгледите си за живота. С него няма игра на его, всеки се стреми да дава повече от другия, да обича повече от другия.

Перфектният човек е този, с когото няма ограничения. Сексът е изкуство, с него може да бъде вълнуващ, да влизаш в роли, да осъществяваш дори и най-скритите си желания, а същевременно да нямаш маски пред голотата. Необичайни места и без задръжки.

С него любовта е взаимно преживяване, синхронност, хармония и баланс. С перфектния човек любовта е партньорство. С него си себе си в пълния си потенциал. Не обричаш бъдещето, нито на провал, нито на успех. Просто си тук и сега и се наслаждаваш на всеки момент, на всяка целувка, на всеки допир, на всеки поглед. Поглеждаш в очите му и виждаш безкрайност, виждаш и отражението на своята безкрайност в погледа му. С него се чувстваш принаделжаща, нужна и обичана.

Той е огледалният ти образ, твоят мъжки вариант, твоят баланс!

Аз го срещнах. Точно този, перфектния, като по поръчка. Цял живот го чаках и точно, когато имах нужда от него, той се появи. Знаех, че е той, усещах го и бях готова за преживяването.

Той беше моят баланс, но аз не бях неговият. Целият ми свят се срути, знаех, че трябва да го пусна, знаех, че не трябва да го ограничавам, знаех, че искам да бъде щастлив. Страхувах се да го изгубя, моя Г-н Перфектен. Аз преборвам страха, когато го допусна, когато повярвам, че точно това, от което се страхувам, ще се случи. И го направих, пуснах го. Известно време, се чувствах смирена, че може би не е той, вярвах, че има друг Г-н Перфектен… Докато не го видях пак и той ми описа своя баланс, описа ми как се чувства с нея – все едно описваше моето чувство към него. Питах се какво не правя както трябва, къде бъркам… Нима той не вижда, че с мен не е по-различно, отколкото с нея. И тогава ми просветна – той говори за мен, естествено, просто искаше аз да го пусна, защо се бях обсебила от идеята. Това беше урокът. Това трябваше да бъде урокът, всичко си пасваше. Толкова бях щастлива, с Г-н Перфектен щяхме да бъдем заедно, защото бяхме създадени един за друг, аз бях направила всичко, за да се случи, бях изпълнила всички условия, бях го пуснала, не бях обрекла бъдещето, бях в сегашния момент, държах всичко под контрол.

Но Тя все пак съществуваше, имаше си име и беше реален човек. Аз не бях Тя.

Светът се срути за втори път. Целият свят отгоре ми. Два пъти се бях излъгала, е това не ми се беше случвало… Най-накрая пуснах болката, пуснах емоцията, която предълго време удържах. Чувствах се сама, имах нужда от него! Защо? Защо ми се случва? Какъв е урокът, да срещнеш този, когото си чакал цял живот и той да не се окаже твоят човек?

И тогава осъзнах, че не ТОЙ беше моята цел. Моята цел беше да бъда майка, причината, заради която го търсех толкова много. За мен беше важно да създам любяща среда за моето дете, основа, върху която то да стъпи и да се изгради, затова ми беше нужен ТОЙ. И целият ми живот се въртеше около това, накрая нищо друго нямаше значение – само да бъда майка. Осъзнах, че толкова съм се вкопчила в тази идея, че тя се е превърнала в най-големия ми страх. Страхувах се, че щом няма Г-н Перфектен, аз няма никога да бъда майка. Най-голямата ми мечта, моята цел в живота, беше моят СТРАХ. Страхът, от който аз трябваше да се освободя, да го допусна.

Г-н „Перфектен“ не съществува, никога не е съществувал и никога няма да съществува. Няма перфектни хора, има перфектни илюзии. Илюзията е маска на страха. Докато не осъзнаеш кой е твоят страх и не пуснеш контрола, винаги ще търсиш „перфектния“ и винаги ще го намираш. И никога няма да си наистина тук и сега, да имаш реална връзка с човека срещу теб. Когато наистина се пребориш с демоните вътре в теб, имаш реален шанс да си жив и осъзнат, да израснеш.

Не край. Начало – както обичам да казвам. :-)

Ето и няколко думи от госпожицата за мен:

„Препоръчвам Иво Димитров на всички търсещи, които са готови да намират! Той е инструментът, онази липсваща частица, която знае точно как да си застане на мястото. Намирането става, чрез задаването на единствените въпроси, които те отвеждат навътре в себе си, а той знае точно кои са те. Той няма готови отговори, защото единствените правилни отговори са лично наши, собствени, той знае къде се крият те и всеки сам избира, дали да ги намери. Той е вътрешният ми глас, той е светлината, от която имах нужда, за да видя себе си.“

Обобщение

Правилният човек и любовта не се намират, те се създават. И се създават, като създадеш от себе си онзи човек, който искаш да си и генерираш любов към себе си и хората около теб.

Така ти се превръщаш в човек, който ще бъде оценен и обичан от точно определена личност.

Това се случва непрекъснато – така или иначе. Просто като видите човека до себе си и неговото отношение към вас може да разберете какво всъщност е вашето собствено отношение към самите вас. Колко и по какъв начин всъщност обичате себе си?

„Истинското решение, което и двамата трябва да вземат, за да има здрава връзка е да не бягат, когато нещата станат неудобни.“

Има точна наука зад случването на тези неща.

На наш език мога да го кажа така: Когато обичаш, ти обичаш по определен начин. Имаш точно определен начин за изразяване на любовта си.

Когато изразяваш любовта си по този определен начин, той ще бъде възприет като нормален, приятен и магнетичен само от човек, който види красотата в твоя начин на изразяване.

За това няма как, когато обичаш себе си да се влюбиш и в грешен човек.

Ако това стане, значи не обичаш себе си истински, само си мислиш, че е така – самозаблуждаваш се. Самовнушението е един от най-силните инструменти на ума, с които разполагаме.

Света, тялото ни и хората около нас са огледало на нашия вътрешен свят, на това, което сами сме си внушили.

За връзките можем да кажем, че най-полезните умения за култивиране са страст, търпение и отдаденост, но трябва да знаем, че винаги има нещо по-дълбоко, винаги има нещо по-голямо от нас.

Всички са тук, за да направим правилният човек от себе си. И всеки от нас крие в себе си страх, който го държи на мястото, на което е, без да може да изкачи следващото стъпало в развитието си, докато не се справи с него.

Всичко се свежда до това, което искате да преживеете, а не до списъка с качества на човека. Ако преживяването го разглеждаме като цел, то всяка си има свой път до постигането й. И всеки път върви със свобствените си страхове, предизвикателства и по-малки цели.

Така, че избирайки определено преживяване сега, вие ще трябва да се справите с определени страхове по определен начин по пътя.

Хората, които се появяват в живота ни имат потенциала да ни покажат тези страхове, но само ако позволим на себе си да ги видим.

Както казах: „Има точна наука зад случването на тези неща.“ Науката е близка (да не кажа идентична) и до тази на предприемачеството. Точно за това нарекох първата си (все още непубликувана) книг:

Любов и Предприемачество.

Това не е просто една история, а пълно ръководство и точните действия, с които може да намериш собствените си отговори.
Тази книга ще ти покаже как да намериш любовта и как да откриеш бизнеса, криещ се в проблемa ти… или в страстта ти.

В нея разкривам точните действия, които ще ви отведат до вашите си отговори. Винаги съм стоял зад това, че човек сам трябва да намери отговорите си, а не някой да му казва как стоят нещата и какво точно да направи с живота си или какви решения да взима.

За мен предприемачеството и любовта са толкова свързани, че ми е почти невъзможно да ги гледам, като различни неща.

П. П.
За тези от вас, които я искат, може да се регистрирате в тази форма и веднага щом излезе, първи ще разберете за нея. А за предприемчивите имам едно неустоимо предложение. Книгата ще бъде на стандартна цена от 10лв., но може да направите предварителна поръчка на цена от само 7лв още сега. Ще бъде в електронен вариант. Описал съм всичко в нея.

Това е от мен за сега по темата :-)

П. П. П.
Между другото, само да вметна – Имам една теория за връзките, но ще я разкрия по-натам. Трябва първо да я изтествам, разбира се. И ще разкрия какво всъщност се е случило и как.

Тя ще е по-полезна за мъжката част от аудиторията, но сигурен съм, че и жените ще могат да се възползват от информацията. Разбира се, без да се злоупотребява. Само ще намекна, че… не, всъщност няма да намеквам нищо.

Оставете коментара си относно статиите отдолу или най-малкото споделете, ако са ви били полезни :-)

Виж Коментарите във Facebook:

UPDATE:

Абонирай се за имейлите ми. 
В тях предавам 85% от опита си безплатно.

  • Г-жа Гръмотевица

    Докато четях статията се проявиха и сълзи, и буца в гърлото (от чувство на благодарност) и смях :) Сякаш четях собствените си преживявания и мисли. Наистина, ако човек не е минал по този преживелищен път, малко ще му е трудно да се „включи“. А пък аз споделям от позицията на човек дето е щял да скача от прозореца, няколко пъти, заради неосъществената (дали?) любов :D И съм се преодоляла, и съм израснала. От моята лична перспектива бих обобщила отговора на въпроса „Това ли е правилният човек“ с въпрос: „А ти пестиш ли се?“ И за да избегна недоразумения, не става въпрос за „аз раздавам ли се на 300% или не“ (щото това малко клони към глупостта), а за това КАК споделяш себе си (време, енергия, ресурси) с другия – с лекота и радост, или някак си със свито сърце. Вярвам всички можете да направите тази разлика. Ако забелязваш, че се ‘пестиш’ във взаимоотношенията си, е време за интроспекция … Например с Иво Димитров :)

    • Много ценно :-) Благодаря.
      Гръмотевицата отново уцели на точното място :D

    • Thanks Master, may the force be with you! :D (джигхшшш)

  • Вили

    Честита нова 2015г.! Прекрасна статия!Поздравления! И аз видях в нея част от себе си и моите преживявания. Благодаря за подсказването какво да поправя!

  • ази

    толкова много срещи за да разбере това момиче това, и реално какво от това като е осъзнала това……… работата на терапевта е да провокира клиента колкото се може по бързо за да достигне до себе си…

    • Не разбрах целта и смисъла на коментара :-)
      Ако може по-конкретно ще е от полза :-)

  • Изречението: „Може вашият отговор да се крие в тази последна 4та част“ ме предизвика да прочета особено внимателно всяка дума.
    Страхотна статия!
    Абсолютен фен съм на Иво от доста време!
    Всичко написано е адски истинско, без излишни фантасмагории, точно в целта!
    Не се разплаках! Изобщо нямам вече излишни емоции за Г-н Перфектен!
    Почти половината ми живот е минал и не съм пестяла никога диалог, чувства, емоция, винаги съм харесвала себе си. И всичко, което е написано в статията е точното, защото го имах като преживяване – абсолютно!
    Светът се срути за втори път. /както е описаното тук/… Но … отдала съм се вече на спорт, не ме вълнуват „Перфектните“, защото аз съм най-важния човек за себе си, в момент на подобни разрушителни действия, разбрах че изцяло вниманието ми трябва да бъде само и единствено към мен самата – така се съхранявам……до… може би някоя трета разруха :D, която вярвам, че няма да допусна да повлияе на сърцето и същността ми, както сега!
    Та всичко описано тук е абсолютно моята история! Егоистично е, но ще ми простите :)
    Благодаря на Иво за това, че описва нещата с истинските им имена!
    Не търся и не желая да имам /както споделя в поста си Г-жа Гръмотевица/ буца в гърлото и сълзи в очите/от мъка е лесно да предизвиква сълзи някой, но от радост? Кой го може?/ Животът е прекрасен, стига да намериш утеха в друго, освен в любов – в такъв момент жените обикновено прибягват до отчаян опит за заместител на т.н Г-н Перфектен, но грешат и празнотата става все по-голяма, самосъжалението ги наляга още повече, комплексите стават от един цели три , че и отгоре……Затова от четене на статии, опит, споделяне от приятели и време, аз реших да се отдам изцяло на неща, които са ми любими, носят ми хармония и „чувство за летене“ :), несвързани с мъжки индивид, нито с търсене на заместител /въпреки, че имах един такъв момент, но като я няма „храната за очите“ – няма как :D/ На стари години някой дядка може пък да ми стане приятел :D /извинете за оспамването в края на поста ми :D/

  • Добра е статията Иво, лека за четене.Не ме разтъси като при г-жа Гръмотевица, но намерих много неща които бях позабравила в забързаното ежеднежие….
    Благодаря ти !

  • Тони

    Привет и от мен,

    С твое позволение, ще продължа да ти.Първо ти благодаря, че си отделил време за да напишеш и редактираш статиите. Сигурен съм ,че ще са ценни за много хора.
    С оглед, положителната ти нагласа за обратните връзки, ще споделя и личното си мнение.
    Прочитането на тези статии може да е МНОГО ОПАСНО. Твоето житие, дава както сам отбеляза – ограничена гледна точка. Щастливият край на историята е частен случай. Човек попаднал на кръстопът, не преборил себе си и демоните в себе си, четейки тези редове ще се хвърли да връща човек в живота си, които може повече да няма място там. За разлика от теб, аз не споделям мнението, че няма неподходящо време да срещнеш някой. За мен е повече от реално, човек да не е твоят „човек“ днес, но да е утре. Двамата вървите по своят път и да сте заедно може и да не е начина да израстнете. Да се превърнете в „подходящи“ един за друг.
    Търсенето, насоката към себе си, „пускането по реката“ и самоусъвършенстването, са за мен, нещата които хората трябва да вземат от написаното.
    Виеватото ти писане галу ухото, но ме кара на моменти да се връщам назад, за да разбера какво точно искаш да ми кажеш. И един цитат от мен – Силата на думите е в тяхната яснота.
    В заключение искам да ти благодаря отново. Ще очаквам и следващи твои статии.

    С пожелание за спорен ден.
    Тони

  • Julia Shishkova

    Всичко добре, но обърнете внимание на правописа и пунктуацията.