Това ли е правилният човек? [част 3]

Начало / Личностно Развитие / Това ли е правилният човек? [част 3]
Това ли е правилният човек? [част 3]

← Първа Част
← Втора Част

Подведох те! Казах, че тази ще е по-кратка, а тя не е… обаче обещавам, че си заслужава. Ако тук не получиш своя „А-хаа! момент“ Иво да не се казвам ;-)

Проблемът никога не е в човека отсреща, а в нас и нашия модел на повторение.

Знаци за подкрепа или оправдания за отказване винаги ще си намериш. Резултатът обаче ще зависи от избора, който си направил преди да се оглеждаш за знаци или оправдания.

Това важи и за отсрещната страна. Никога не се обвинявай за решенията на другите. Всеки сам трябва да се пребори с демоните в ума си. Ти не си длъжен на никой и не можеш да носиш отговорност за тях.

Това беше и моя основна грешка. Имам онзи подтик да оправям проблеми и да търся решение. Но и това, като всичко останало си има определен начин на правене.

Ако постоянно дълбаеш в другия, за да намериш решение, без значение дали обвиняваш себе си или отрещната страна, ти ще прецакаш нещата.

Трябва да търсиш в себе си и най-естествения начин за разрешаване на проблеми е споделянето. Просто поискай човека да те изслуша и сподели онова, което ти е на сърцето, но не към него/нея, а относно теб, относно мислите ти, съмненията ти, въпросите в главата ти.

Хората в най-добрата си форма откликваме на зова за помощ и искрено споделяне. Не реагираме, а откликваме (с разбиране). Когато споделяш, ти всъщност работиш върху себе си и това може само да привлече отсрещната страна.

Ние уважаваме и подкрепяме хора, които се обичат и искат да направят от себе си по-добър човек. Ние искаме да сме с такива хора.Чувстваме се силни, когато до себе си имаме силни личности, а не слаби.

Няма как да сбъркаш, ако фокуса ти е насочен към това ти да се превърнеш в успешна личност.

Много се замислям върху връзките. Дали не е толкова да търсим идеалния човек, който ще ни пасне, като характер, поведение и т.н., колкото да намерим идеалния човек, който е готов да работи заедно с нас в екип за създаването на една супер яка връзка.

Тоест дали не ни стига просто да намерим човек, който искрено е запалил нещо в нас и този човек да е готов да работи над себе си и над връзката, за да можем с общи усилия да създадем онова, което искаме. Нали търсим ПАРТНЬОР.

Вместо да съдим „ти си такъв и не си такъв“, просто да попитаме готов ли си да направиш каквото е нужно, за да успеем заедно? Готови ли сте и двамата да оставите миналото и да посрещнете едно ново бъдеще?

Истината е, че бъдещето, което си представяме в никакъв случай няма да е същото, ако до себе си имаме също толкова съзнателен човек като нас.

Заедно започвате едно ново бъдеще, за което никой от двамата дори не е мечтал (може би). Готови ли сте и двамата да изхвърлите проектите си за бъдещето по начина, по който си ги представяте и заедно да създадете ваше общо бъдеще, където всеки си има своето нещо, но и заедно имате вашето нещо?

Искаш или не твоите планове за бъдещето ще се изменят поне леко, заради присъствието на другия човек. Приеми го рано, за да не се разочароваш после.

Ако един човек не е вашия човек сега, това не значи непременно, че няма да е вашия човек утре.

Вашия човек, който го усещате с всяка частица на тялото си, който ви разсмива, фокусира ви, кара ви да се замисляте, да се подобрявате, да ставате по-добри и сякаш всичко е наред, но във времето виждате, че някои неща не са ОК с вас, т.е. не покрива всички ваши условия, това не значи, че този човек няма да ги покрие никога или пък, че вие ще имате тези условия вечно.

Това стана дълго изречение :D

Да се стараеш да оправиш връзката, в която са се случвали онези моменти на щастие не е лоша идея. Щом го е имало, може да го има отново и то по много. Но го правете от себе си.

Направете всичко възможно, което е във ваш контрол и е здравословно за вас да направите. Ако човека отсреща не се постарае, ако не види отдадеността ви, или няма желание, не бива да се обезкуражавате или да мислите, че във вас е вината.

Надявам се наистина да виждате колко изкуствено е всичко относно правилният човек и че ти наистина трябва да пробиеш през отлагането, да се дисциплинираш и да се погрижиш за себе си на първо място. Да се заобичаш, за да започнеш да живееш живот, който те удовлетворява напълно.

Всичко е толкова по-голямо, отколкото си мислим, че понякога ни е страх дори да си го признаем, за да не счупим картината за любовта и връзките, в която сме влагали толкова много… толкова много.

Връзките са най-прекият път към израстването.

Ако се научим с този човек – научим, ако не – ще се научим с друг. Всъщност не е толкова сложно. Просто вглеждането в дървото може да ни попречи да видим гората. Връзката е по-скоро инструмент, а не цел.

Също като парите. Ако се фокусираш в тяхното притежание, вместо в тяхното оползотворяване, може да свършиш червив от пари, но не и удовлетворен – като чичо Скруч. :-)

Хванали сме се за идеята за „правилният човек“ пак като оправдание, за да не работим върху онова, върху което знаем, че трябва да работим – войната в главата ти.

Колкото и да вярваш във Вселената, ако ти не се научиш как да се справяш с вътрешните си битки, тя няма да ти е от голяма полза. Просто тези недовършени болезнени битки са като едни тапи, които запушват свободното леене на живота през теб.

Моментите, в които имаш нужда да не си сам/а или имаш нужда да си сам/а е всъщност бягство от реалността. А реалността е, че липсата на човекът или неговото присъствие всъщност натиска някое от бутончетата върху, които трябва да работиш в себе си.

И защото мозъчето не му се работи, то си намира оправдания да избягаш или запълниш времето си с хора, които ще те разсеят от болката и страданието бушуващи във теб. Така можеш да прецакаш дори една чудесна връзка.

Виждаш ли, колкото по-голяма е болката, толкова по-голям е урока и толкова по-голямо стъпало си на път да изкачиш.

Извинения, като „не сме се уцелили в правилното време“ са абсолютни оправдания. Не че момента не е подходящ, просто не прави това, което трябва да правим по начина, по който трябва да го правим.

Модела ще се повтаря в живота ти, докато не се стегнеш и не се справиш с него. Ако всеки човек просто си имаше правилният момент, нямаше да има мизерни животи.

Всеки щеше да си стигне до момента и да успее в живота. Нещата опират до това какъв избор правиш ти в момента. Да се справиш сега или да го оставиш за после… или за следващия човек. Някои хора просто отлагат до живот.

Прекарах десетки болезнени моменти, каквито никога не съм преживявал до сега. Тези моменти често са самотни, просто защото няма друг начин. Ти трябва да се изправиш лице в лице със себе си и просто да се справиш.

Без повече бягство и извинения!

Истински успешна връзка според мен ще има, когато и двамата са отдадени на собствения си успех, като същевременно се подкрепят един друг и се стараят за общия успех.

Нужно е да има взаимно желание в една обща посока. Защо иначе изобщо бихте били заедно? Най-вероятно, заради посредствена цел, която използвате, като оправдание за страха да се изправите срещу себе си.

Говорите за тази цел толкова често и разпалено, за да я направите възможно най-голяма, така че да скрие истинския проблем… ТИ!

Аз лично имам нужда от жена до себе си, която не я е страх да види реалността, колкото и болезнена да е тя. Не да търси оправдания и извинения, а да прегърне болката и да я надвие с любов към себе си.

Всъщност има ли изобщо правилен и грешен избор? Има ли значение какъв е човека до теб, ако той те прави щастлив/а, когато сте себе си, релаксиращи, забавлявайки се, без очаквания и т.н.?

Ето някои основи, до които стигнахме с членовете на Клуба на Съзнателните Предприемачи една неделя, докато обсъждахме връзките. Разбира се, те са от наша гледна точка, като колектив, който мисли по определен и близък един до друг начин. Може би не е еталон. Ти ще си прецениш:

Срам ли го/я е да те представи на приятелите и семейството?

Искаш ли детето ти да прилича на партньора ти?

Не ти пречи. Не те спира.

Как сам/а се оправя в труден момент?

Да правиш нещата с този човек така, както би ги правил/а и без него/нея.

Да иска да изгради семейство.

Да иска да е себе си.

Да сте себе си, без да си пречите.

Все пак и да не забравяме, че когато сме се влюбили, ние сме се влюбили в хората такива каквито са били. Ако ние се опитваме да ги „подобряваме“, те вече няма да са хората, в които сме се влюбили.

За това е и най-добре възможно най-скоро да видиш човека в истинската му светлина – такъв какъвто е, за да се увериш, че можеш да го обичаш наистина.

Търсейки постоянно правилният човек ти можеш в началото на всяка връзка да виждаш Човекът. И силното ти желание да бъдеш с правилният човек може да създаде една илюзия, в която да се влюбиш… буквално до болка.

Започнеш ли да се питаш дали това е правилният човек и да се опитваш да го разгадаеш още сега, за да си дадеш измислена сигурност за бъдещето, сериозно се замисли какво всъщност правиш.

Дали отново не натъкмяваш нещата както ти се иска. Пак ли бягаш от отговорност да се справиш със себе си и търсиш човека, с когото „нещата просто ще се наредят“?

Да, всичко може да е вълшебно в един момет, но точно това вълшебство може да ни вкара в капан. Срещаме се, всичко е супер, знаците са на наша страна, нещата стават естествено и без напъване… и в един момент съзнателно или подсъзнателно си казваме „Ооо нещата потръгнаха за мен, всичко което искам ми се случва.

Я сега да се възползвам от тази сила и да я насоча на където искам.“ – виждаш ли какво се случва, пак налагаш контрол.

Не можем просто да се доверим на живота, че ще случи бъдещето, за което мечтаем, ако не хванем юздите. Това разбира се не означава да се отпуснеш, но си има определен начин да държиш юздите.

Защо просто не се оставиш и не изживееш връзката с цялото си сърце по градивен рацинален начин. „Това ли е правилният човек?“ е въпрос, който просто трябва да спреш да си задаваш, ако искаш наистина да получиш правилния човек. Магията на вълшебния момент на щастие е в баланса, а баланса се крие в парадоксите.

Ако правилният избор се крие в баланса, а баланса се крие в парадокса, то тогава ето правилната стратегия: Изхвърли фантазията за бъдещето за правилния човек, за да се отвориш за него, защото има вероятност мозъка ти изобщо да не знае кой е правилния човек и ако продължаваш да го търсиш по измислените му критерии, може никога да не направиш място за него в живота си, така че той/тя да се свърже с теб.

Една от любимите ми парадоксални истини е на Брус Лий: „Ще живееш истински, когато овладееш изкуството на умиране.“

Приоритетът не бива да е да срещнеш подходящия човек, а да се превърнеш в подходящия човек.

По едно време се съмнявах дали съм намерил любовта. Имаше страх, който се прокрадваше в мен и той беше „Дали няма да се окаже, че правя всичко само защото това беше предизвикателство. Защото на моменти изглеждаше като невъзможна любов, въпреки силната и необяснима връзка между двама ни и невъобразимите съвпадения.“

Съмнявах се, защото имам един много силен бутон и той е, че ако някой ми каже, че нещо няма да стане или че е невъзможно, аз просто правех всичко възможно, за да докажа обратното.

Усетих се в този момент обаче, че започвам да сравнявам любовта, за да си я обясня… да обясня чувствата. Значи мозъка се е включил и се опитва отново да разбере всичко. Млъкни бе, просто млъкни и остави семето да расте естествено, не напъвай. Разбрах, че е истинска любов, когато се отървах от нуждата да доказвам, каквото и да е, защото дори тогава чувството оставаше.

Та, ако се фокусираш в намирането на правилният човек, ще пропуснеш възможността ти да се превърнеш в правилния за него и тогава могат други неща да се объркат – просто ще се откаже от теб, няма да те иска достатъчно, или ти ще се чувстваш недостоен и ще саботираш връзката неумишлено.

Дори да срещнеш перфектния и ти си перфектния човек за него/нея, манията ти за „перфекния“ ще изкриви идеалния пред теб по такъв начин, че ти ще започнеш да намираш липсващите малки парчета – дори най-важното да е там, ако ти не се фокусираш върху него, то просто ще избледнее и ще изчезне от погледа ти.

Когато започнеш да търсиш следващия перфектен и той покрие всичките ти инфантилни и изкривени критерии за перфектният човек, той ако няма онова най-важното, ти пак ще изиграеш същия сценарии.

Тези, които знаят (усещат със сърцето си, не ума) кое е онова най-важното от което имат нужда, те винаги и въпреки всичко ще успяват да намерят правилния човек. А най-правилния ще е този, който види и теб за правилния.

Правилният човек ще е такъв заради теб, заради твоя вътрешен свят. Правилният човек е този, който искаш да е до теб и който иска да е до теб, без страх, без задушаваща нужда.

Ако един човек го е страх да бъде с теб, а друг не го е. Тогава кой всъщност предизвиква този страх? Кой го създава и къде съществува?

Ако някой го е страх да е с теб, не трябва ти да си отговорен за преодоляването на този страх. Човекът до теб готов ли е да намери начина и да предприеме действията, без оправдания и оплаквания, за да успеете заедно?

Виждаш ли, аз за една година намерих идеалната, намерих перфектната, а сега намерих и жената, която има баланса, който винаги съм искал. Коя е правилната?

Ето моят отговор: Тази, с която съм и която е с мен сега.

Всичко си е където трябва и както трябва. Защото ние избираме да е така.

Ние се избираме един друг. А когато избираме един друг, ние всъщност избираме и себе си, като правилния за човека отсреща.

С идеалната се докоснах до онова най-важното и се научих да обичам – да пускам, да приемам и да отдавам. С перфектната научих, че дори всички критерии да са изпълнени, ако онова най-важното го няма, няма да има движеща сила.

Сега с мис баланс не знам какво ще науча – тя има онова нещо (все още не знам какво точно е това), обичам я и покрива всичките ми „критерии“. Не искам да гадая или предричам каквото и да е, просто ще го изживея по най-добрия начин, каквото и да означава това.

Знаете ли какво ми казва тя, когато й кажа обичам те? „Ти обичаш себе си и нямаш истинска нужда от мен.“ По-истински думи не съм чувал. И да, толкова много се обичам, че искам най-доброто за себе си.

Видях я в нейната истинска същност, с почти всичките й страни, когато е себе си …истинска… и все още виждам най-доброто за себе си в нея. Обичам я такава, каквато е. Обичам и това, което тя иска да бъде.

Обичам и начина, по който действа, за да бъде. Май обичам всичко в нея… заради себе си. Няма задушаваща нужда, фантазии или страхове, има едно особождаване, чувство за принос и израстване – просто бъдене.

Наистина ли все още мислиш, че всичко опира до човека отсреща? Дали не ти трябва просто човек, който те е избрал, има онова най-важно нещо и е готов да успява заедно с теб, заради себе си.

Любовта не е нещо, което намираш в другия. Тя е глагол, тя се прави, тя е да казваш, показваш, действаш и излъчваш. Ти си една малка централа за произвеждане на любов и само ти можеш да решиш дали да я включиш или не.

Любовта е резонанс. Обичаш друг човек, когато твоят интелект е в хармония с него. Наслаждаваш се на споделянето и комуникирането на едни и същи идеи. Вашите чувства са синхрон. Дори няма нужда да говорите, просто споделяте вибрация, споделяте чувства.

И разбира се щом вашите чувства и интелект са в синхрон, тогава ще имате чудесна физическа връзка. Колко ще трае тя и как ще еволюира, зависи от двамата. Ти просто трябва да избереш.

Защо любовта се оприличава най-често с отдаването и приемането? Защото ние се чувстваме най-щастливи, когато сме от полза и от значение. Следователно любовта между двамата вирее, когато ние сме си от полза.

Любовта е нагласа. Нагласата те кара да действаш по определен начин и този определен начин на действане ще те заведе при човек и среда, където тази централа може да вирее по-добре.

Дали чувството на любов е към човека отсреща или всъщност е към теб? Не ли любовта към себе си това да искаш най-доброто за себе си и да предприемеш нужните действия, че да го получиш? Правилният човек ли търсим или правилният/правилната себе си?

Виждате ли, стигаме до едно заключение, което направих преди време: Безусловна любов има, когато определени условия са вече изпълнени.

И така. В програмата ми „Как да запалим страстта?“ говоря за 3те стълба, които трябва да бъдат редовно хранени, за да се поддържа страстта. Те са Мисия, Мотивация и Сигурност. Мотивацията идва от чувството на щастие, а ние сме щастливи само когато преживяваме 3 неща: Свобода, Принос и Израстване. Тогава всъщност отключваме и любовта във себе си.

Тоест, ние обичаме, когато с човека до нас преживяваме свобода, принос и израстване. Няма да навлизам в подробности относно тези преживявания – за това съм създал програмата „Как да запалим страстта?“

Нека върнем фокуса…

Дали хората, с които се срещаме са, за да намерим правилният човек за нас или всички са, за да направим правилния човек от нас?

Обичам ли се? Кое е най-доброто за мен? Търсейки и намирайки най-доброто за мен, няма ли в процеса и аз да съм се превърнал в най-доброто за отсрещната страна? Какъв човек искам да имам до себе си? Кое е най-важното за мен? Можем ли изобщо да имаме чувства към някого? Или всички чувства са си към нас, просто да не го разбираме, че е така? Дали не обичаме хората (или себе си) само защото хората отсреща обичат себе си?

Има ли значение с какъв човек ще си, ако си щастлив, че ти си цял и пълен с него/нея?

Дали има значение, че ще намериш човека, когото искаш по всички критерии, без най-важния или ще припознаеш най-важното, което прави останалото да няма значение?

Онова нещичко, без което всъщност нищо няма да има значение. Може да си с човек, който покрива всички критерии, но да няма това нещо (най-важното) или да си с човек, който може и да е пълна противоположност на онова, което си мислиш, че искаш, но да има най-важното и то всъщност да осмисля връзката ти с него.

Кое всъщност е онова нещо, което ще осмисли всичко?

Може би тези неща са свободата, приноса и израстването. А може би няма да намерим логичен и рационален отговор на този въпрос, но съм убеден, че ще намерим отговора в сърцето си, защото то знае. Само трябва да го чуем… и за бога да не се опитваме постоянно да си обясним решенията му с мозъка си. То си мисли по негов си начин, приеми го и просто се научи да го чуваш.

Нали знаете поговорката: Когато ученикът е готов – учителят идва. Същото важи за всяка една сфера от живота ни свързана с каквито и да било взаимоотношения.

Така всъщност се постигат онези моменти на уцелване.

Когато ние се чувстваме готови – човекът се появява. В тези моменти най-често си казваш на себе си – Стига вече, искам нещо повече. Искам да преживея любовта. Отварям се за приемане и отдаване. В тези моменти прави това, което трябва да направиш по начина, по който трябва да го направиш – Обичаш себе си и се доверяваш на живота.

Искаш най-доброто за себе си и се доверяваш, че живота го има в себе си за теб. Пускаш… и просто обичаш.

В тези моменти можеш да се срещнеш с точния човек – тогава учителят идва – тогава се случват онези моменти на щастие. Ако и двамата искате тези моменти да се случват още по-често, няма какво да ви спре.

Съмнението е най-големият враг на успеха, в каквато и да е сфера. Ако допуснеш то да пусне корени в теб, винаги ще губиш човека, колкото и „правилен“ да е той. И така до следващия и следващия и следващия, докато не се научиш… да обичаш себе си и да се доверяваш на живота.

Така, че стига сме искали идеалния човек. Нека първо станем идеалния в себе си, в ума си, тялото си и сърцето си – тогава ще намираме подходящите хора, а измежду тях само трябва да намерим готовите.

Моментите на сигурност, в които си казваш „Това е човекът!“ са още един силен момент, в който да провериш дали си цял/а в себе си или още живееш в бъдещето. В тези моменти най-силно можеш да видиш дали живееш във сега, заради себе си или отново натъкмяваш всичко, за да покриеш критериите за картината в бъдещето, която така здраво стискаш в ума си.

Както обичам да казвам: Ако не си там където искаш да си, значи не си този, който трябва да си.

Той/Тя може да е наоколо отдавна, а може и да е някъде, където до сега не сме били. Но превърнем ли се в правилният, ние просто ще предприемем едни различни действия по определен начин, които ще ни заведат до него/нея.

Откъде знам ли?

Първо – ако все още не сте се превърнали в правилния човек, няма да се чувствата „Както трябва“, „Правилно“ или „У дома“, с когото и да е. Вие трябва да се почувствате така със себе си.

Второ – щом още не изживявате това нещо, значи още не сте направили действията, които ще ви заведат до изживяването.

Трето – когато направите дори минимална настройка свързана с ново осъзнаване, вие неизбежно ще предприемете ново и различно действие, което ще ви приближи до истинското удовлетворение.

Малко преди да публикувам статията една жена ми писа:
„Прочетох статиите ти за точния човек.
Как достигна до такива прозрения?“
Ето моят отговор:
„Просто наблюдавам себе си, без страх, че ще разбера нещо, от което ще ме заболи.“

Подготвил съм 4та бонус част, където ще прочетете думите на моя клиентка, която достигна до своите отговори, чрез информацията, която споделих в тази статия. Там ще обобщим всичко в няколко думи през погледа на жена преживяла описаното.

Това е от мен. Финито! :-)

Тайните на успеха са в теб…

Иво Димитров
Декември, 2014

П. П.

Моля не взимайте гледните точки, които ви давам, като решения. Вие сами трябва да откриете отговорите за себе си. Знам, че е трудно и всеки от нас иска да получи точни и конкретни отговори отвън, но просто не става така.

Ако искате напътствия за намирането на отговори ви съветвам да работите с професионалист, който лично ще ви насочва към вашите отговори, вместо да прекарвате хиляди часове в опити и грешки опитвайки се сами да намерите решението. За това сме тук един за друг – за да си помагаме.

Един професионалист ще ви спести много време, но не очаквайте той да даде отговорите на живота ви, просто не очаквайте, защото те ще дойдат от вътре във вас. Бъдете отворени и готови за нови действия.

 

Към [Бонус част 4] – Откровение

 

Абонирай се за имейлите ми. 
В тях предавам 85% от опита си безплатно.

  • Константина Челебиева

    Без коментар!

  • Константина Челебиева

    Поредната статия, в която чета сякаш свои думи…

  • Мария Цветкова

    Толкова много истина на едно място, в една статия! Със сърцето си усещам, че да се превърнеш в „правилния човек“ е правилния път към щастието :)

    • Meri

      Да но, правилният за кого?

    • Filiz Mehmed

      за себе си :)

  • Вашите коментари ще ми помогнат да разбера дали съм ви бил полезен и как, за да мога да продължавам :-)

    • Dochka Andreeva

      Вчера имах интересен разговор с един човек, който много искам в живота си. И той каза: Искам да бъда обичан от жена, която ме обича безусловно. Ти винаги поставяш условия. Е, днес имам точния отговор, който току що му изпратих: БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ ИМА, КОГАТО ОПРЕДЕЛЕНИ УСЛОВИЯ СА ВЕЧЕ ИЗПЪЛНЕНИ.

  • Дани Дачева

    Хубава статия, но много разводнена, губи се фокуса, в доста моменти доскучава. Бих съкратила 75% от нея. Освен това рекламата на книгата е доста неадекватно поставена като част от статията. Според мен, вместо рекламата, можеше краят да е извода на автора или нещо, много докосващо. Така, краят е доста размит, читателят не може да почувства докъде е искал да го отведе авторът с всичките си съждения. Отделно, не беше нужно да се цитират всички прочетени книги, а с прости думи и кратко да предадеш основната идея, искра, която да накара читателят да се замисли и да стигне до своя лична интерпретация, защото по тези теми няма универсални и точни рецепти. Благодаря за усилията, които си положил.

    • Благодаря за коментара. Определено е градивен. Краят ще бъде различен обезателно, защото ще отведе към конкретен случай скоро.

      Иска ми се и на мен да е по-кратка, но просто не стана, защото е написана за конкретна група от хора и това, което искам да им предам трябваше да е по-този начин, за да има смисъл за тях и техните ситуации, които са близки до моите.

      Ще се радвам на още такива полезни коментари!

    • Todorova Severina

      Аз ще добавя само едно голямо „Благодаря!“. Не бих могла да се изразя по-точно от написаното!

    • Аз също благодаря за интереса :)

  • Meri

    Добре, но в мен се поражда друг въпрос- защо аз се влюбвам толкова пъти, а нищо не може да ме накара да остана при даден човек? Просто много бързо ми минава чувството и сякаш до сега не съм почувствала никой да е правилен за мен. Въпросът е кое може да ме мотивира да остана при някого за дълго? Имам чувството, че ако заживея с някого ще се задуша, сякаш за мен личното пространство е по-важно от любовта? Тогава… Има ли правилен човек за мен и как точно ще го позная?

    • Filiz Mehmed

      Аз дълги години бях като теб, обичах свободата си(и още си я обичам), но идва момент в който си казваш имам нужда от нещо друго .. Вярвам че ще се появи човек който да оцени свободата ти :)

  • Meri

    Така де, исках да кажа, че не ми допадна идеята, че не трябва да включваш мозъка си изобщо. Ако се доверявам само на сърцето си нищо не става. Днес се влюбвам в един, утре в друг (със сърцето), но нали разумът ми решава дали този човек отговаря на изискванията ми, а нали те би трябвало да ме мотивират не просто да се влюбя, а и да остана?

  • Meri

    За мен е толкова лесно да се влюбя, а толкова трудно да изградя сериозна връзка. Имам чувството, че любовта витае във въздуха, толкова е лесно да се влюбя в някой заради нещо уникално, което само той притежава, но как да остана, като винаги оставам с усещането, че нещо по-добро ме очаква, че си губя времето с този човек. Ако се доверяваш само на онова ефирно чувство, което лети във въздуха, как ще се мотивираш да останеш с точно този индивид, като това чувство ще го изпиташ пак и пак с различни хора? Така че аз мисля, че все пак трябва хората да си пасват и в други неща.

  • Meri

    Така че, за да разбереш дали си намерил правилния човек, трябва не просто да го харесваш в момента, а да имате перспективи за бъдещето. Трябва не просто да се влюбиш в него, а да си мотивиран да останеш точно с него и да не търсиш други. А аз все още не съм намерила такъв човек, който да ме накара да не искам да търся друг. Така че, не е като да не участва мозъкът :)

  • Meri

    И разбира се, той трябва да изпитва същото с мен- да не иска да търси други. Това означава двама души да са идеалните един за друг, нали?

  • Meri

    А, и още нещо- не можеш да срещнеш правилния, ако работата ти е свързана с постоянно скитосване в различни градове и държави, тоест, трябва да намериш такъв, който да скитосва заедно с теб, да работи същото като теб, да творите заедно, да се радвате заедно на същите неща, да имате общи мечти.

    • Мери :-)
      Всеки прочел статията вижда и намира различни неща в нея. Много зависи как подхождаш още в началото към нея.

      Например ти споменаваш, че съм написал да слушаш само сърцето си, което не е точно така. Казвам, че трябва да включим и трите мозъка да работят в хармония, за да можем пълноценно да правим избори и да се възползваме от възможностите и потенциала около и във нас.

      Трите мозъка са разумът (главният мозък, който е рационален), сърцето (чувствата) и коремният мозък (интуицията (6тото чувство) и 5те сетива). Все пак ако някой не ти ухае добре за теб или допирът е някак странен или неприятен как можеш да си с такъв човек.

      За да заработят тези 3 мозъка, ние трябва да работим със себе си и да се превърнем в успешна личност – цялостни в себе си, самодостатъчни, без нужди – един вид да не си зависим от външни фактори освен основните за оцеляването ти.

      Когато постигнеш тази свобода, баланс и стабилност в себе си всичко ще е наред.

      Аз виждам 2 варианта – или се превръщаш в успешна личност и намираш правилния за теб човек или намираш човек, който е готов да поеме заедно с теб по пътя към изграждането на тази успешна личност – и в двамата.

      В крайна сметка – в статията, в коментарите и навсякъде говоря за едно и също, както и книгите помогнали на много хора. Просто ги показвам от различни ъгли, за да могат повече хора да намерят отговора си.

      Ако някой не успее, значи не съм аз човекът, който ще им помогне и все още не е намерил книгата или човекът, които ще го заведат до неговия отговор.

      Както обичам да казвам: Истината е една, само пътищата до достигането й са много.

      :-)

  • Р.З

    Здравей,Иво!
    Благодаря ти първо за наистина чудесната статия в блога ти!
    Това,което прочетох и разбрах от твоите анализи беше точно онова,от което имах нужда.Разбира се ти сам знаеш и както упоменаваш неведнъж ,статията е написана за конкретна група от хора в подобни ситуации,мисли и т.н :)
    Това,което ти описваш,че се е случило в рамките на година,при мен протече в рамките на 2 години..
    Благодарна съм за всяко едно нещо,през което преминах и исках да знаеш,че ти бе „капката“,която ми помогна да премина на следващото стъпало!
    Мисля,че ме разбираш добре,още веднъж едно огромно „БЛАГОДАРЯ“!
    Насърчавам те да продължаваш,защото определено си заслужава!
    Много много успехи пожелавам и напред към следващите стъпала!!!

  • Freecy

    Здравейте, доста полезна статия. Понякога съм мислил в тези насоки и тук открих някой отговори, за което съм Благодарен на Иво Димитров. Знаете ли с моята половинка сме от над 12 год, от 5женени. Представих си я пожелах си я и след 6месеца се намерихме, но искам да споделя един въпрос на който, търся отговор от няколко месеца и още немога или неискам да го намеря:Назовете три общи черти между вас и вашия партньор ?. Е немога да се сетя, но това не ми пречи да я обичам и ще продължавам да я обичам, за мен тя е допълнението към мен за да сме едно. Искам да споделя с вас една приказка :
    Крал Артур и истината за жените

    Крал Артур бил пленен в една битка и враговете му казали:
    – Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос. Но той е изключително труден. За сметка на това ще имаш цяла година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен. И така, въпросът е: Какво най-много искат жените?
    Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор. Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:
    – Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска, е изключително висока.
    Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:
    – Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.
    Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл:
    – Не – по-добре да умра.
    Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине. Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора:
    – Жените – казала му тя – най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.
    Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.
    – Какво става тук? – попитал Артур, а девойката отговорила:
    – Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък – половината денонощие ще бъда вещица, а половината – девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица – през деня или през нощта?
    Замислил се Артур – какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? След това казал:
    – Ти сама избери кога каква да бъдеш.
    Усмихнала се девойката и рекла:
    – Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен – през цялото време ще бъда девойка.
    И така те заживели щастливо до дълбоки старини.

  • Elena EL P

    Иво, след тази статия нямам коментар – получих “ земетресение 8 степен “ и пак си сверих часовника и ми хареса, това което открих :)

  • Julia

    Всичко хубаво, но е добре да поработите над правописа и пунктуацията.