Управление на времето или управление на ума?

Начало / Личностно Развитие / Управление на времето или управление на ума?
Управление на времето или управление на ума?
  • Успявате ли да усвоите техниките за управление на времето?
  • Дали пък не инвестирате твърде много време в управление на времето?
  • Знаете ли къде и как точно губите най-много от времето си?
  • Знаете ли къде и как искате да инвестирате времето си?
  • А правите ли го?

Може пък да ви харесва да си губите времето, вместо да го инвестирате съзнателно и с цел.

Терминът управление на времето не резонира с много много хора, включително и мен.

Философията за времето, в която вярвам е, че времето се измерва с промяна не с часове. Времето е промяна.

Забелязвам, че по темата се пише много, но повечето съвети са тип техники и инструменти за управление на времето, което може да задоволява повечето хора, но не и мен.

Аз лично си падам по фундаменталните приципи за нещата от живота. Инсталираш ли своите принципи и убеждения по правилен начин, техниките и инструментите придобиват смисъл и ги използваш по-добре за дребните настройки в дневния си ред.

И аз като много от вас се хвърлях на различни начини за управление на времето, като дневни и седмични програми, графици по часове за всяко едно нещо, приложения за телефона и компютъра и т.н., но за жалост нито един от тези методи не оцеля.

Грешката ми беше, че си правех сметката без кръчмаря или иначе казано без главната ЦЕЛ (Защо правя това, което правя?)

Записвах си задачи и резултати, които исках да постигна, но някак си не усещах смисъла в тях, а аз и повечето от читателите тук обичаме да правим неща, в които има смисъл. Нали?

Един ден попаднах на думите „управление на ума“ и в главата ми се появи един малко по-друг поглед над нещата. Не помня дори за какво ставаше дума тогава с тези думи, но аз си ги отнесох към темата на тази статия.

Това, което работи по-добре за мен и някои от клиентите ми е да управляваме ума си, отколкото времето. Не казвам, че това е правилния начин, а че е друга гледна точка. Това беше точката на виждане, която пасна по-добре на моите разбирания към нещата.

Предполагам, че това е защо наистина взимам идеята за личната отговорност много сериозно и тази гледна точка резонира повече с моите убеждения, че аз управлявам себе си и всичко свързано с моите преживявания и че са напълно по моя отговорност.

„Не бъркай движението с действие.“ – Бенджамин Франклин

Понякога сме толкова заети да бъдем заети, че чак забравяме с какво сме заети. Тръгваме на някъде и стигаме никъде. Случвало ли ви се е да тръгнете за нещо, но в последствие да забравите за какво сте тръгнали? Със сигурност на всеки се е случвало.

Това става когато по пътя се случват още няколко неочаквани неща, които претоварват мозъка с информация и го прави зает за задачите, които първоначално са му зададени. Същото се получава при целите и мечтите.

Поставяме си ги, визуализираме ги, но спрем ли да си ги припомняме редовно, други елементи навлизат в ежедневието и ни отклоняват от първоначално зададената посока. Понякога за добро, друг път за лошо.

Много хора са усвоили това качество, само за да се оправдават. Движението поражда емоция.

Умишлено се хващаме за малки незначителни или по-малко отговорни неща, защото те ни правят заети за нещата, които искат повече отговорност и внимание. А когато сме заети се чувстваме добре и от полза. (разберете защо в статията Как да бъда №1 в сферата си?)

В крайна сметка обаче, не правим големи промени като правим безмислени движения, само се заблуждаваме, че е така. За това и се чувстваме най-разочаровани, когато погледнем назад и видим, че нищо всъщност не се е променило. Особено, когато сме си казали, че ще направим голяма трайна промяна в живота си.

Тук лесно може да забележим една голяма разлика в мисленето между правещите и оправдаващите. Правещите се фокусират върху резултата, който искат, за това са по-склонни да поемат по-отговорни и по-страшни задачи. Докато оправдаващите се фокусират върху по-лесното и по-малко отговорно нещо, за да не се „натоварват“.

Усещате ли къде е иронията. Все пак краен резултат винаги има, но при кого какъв ще е?

При правещите той е удовлетворение от добре свършената работа и получените резултати, защото са се понатоварили повече в началото.

При оправдаващите крайния резултат е силно ментално натоварване, когато всъщност видят, че целите им усилия, ресурси и време са били напразни, само защото са спестили от тях в началото.

Евтиното излиза скъпо. – май се казваше :)

Дадеш ли на съзнанието си по-голям проблем, с който да се бори, автоматично сегашните стават по-лесно преодолими. От там идва и приказката:

Всеки има проблеми. Въпросът е какви проблеми искаш? На богатите или на бедните? Ти избираш.

Аз разполагам с времето си.

Някой хора ме гледат странно когато им кажа, че имам много време вместо познатото нямам време.

Естествено аз си имам моите задачки и си инвестирам в тях, но когато промениш думите си, променяш света си (май го имаше в един популярен клип) и започваш да виждаш свободното време, вместо заетите часове.

Съзнателно насочвай вниманието на подсъзнанието си към желания резултат. Оставиш ли се да бъдеш реактивен към заобикалящата те среда, попадаш в капан от който малцина успяват да се измъкнат.

Оправдаващите казват, че са заети така сякаш им е наредено да са заети и не могат нищо да направят по въпроса. Аз му казвам оправдание. Което пак ни води до темата за личната отговорност.

Всяка една задача или среща в твоя живот зависи от теб дали ще се изпълни, което означава, че ти имаш контрол над тези неща. Естествено, че ще има някакви последствия, били те добри или лоши, но идеята тук е да поемеш пълна отговорност за случващото се около теб.

Не използвай „Нямам време“ като начин да не направиш нещо.

Имай смелостта да кажеш:
Аз си запълних програмата за целия ден.
Няма да се видим, защото съм си насрочил вече нещо за тогава.
Имам свободно време, но трябва да се разберем предварително.

И най-трудното за всеки човек: Не ми се излиза с теб. Имам си други приоритети, които са ми по-важни от тази среща или задача.

Признавай си, какво точно мислиш. Може да ти се струва грубо, но ще видиш как този начин се цени повече и има по-голяма сила. Ако не желаеш да виждаш някого, кажи му го. Ако не ти се върши нещо, кажи, че не ти се върши.

Не е нужно да си измисляш други занимания, за да се оправдаеш пред другите. Колко пъти си използвал тази фраза по адрес на някого: По-добре кажи, че не можеш или не искаш.

А сега е ваш ред.

Имате ли и вие ваши собствени съвети за по-добро управление на ума? Какво си казвате, какви въпроси си задавате, когато сте изправени пред дилема свързана с инвестиция от времето ви. Чувствайте се свободни да ги споделите в мястото за коментари и предайте нататък тази статия, ако усетите, че може да е от полза за някой.