Хората, които НЕ мечтаят летят в облаците

Начало / Мотивация / Хората, които НЕ мечтаят летят в облаците
Хората, които НЕ мечтаят летят в облаците

Нека първо да внеса малко яснота и да използваме думите по предназначение, а не да им приписваме нашите си тълкования. В противен случаи ние използваме еднакви думи, но говорим на различни езици. Затова често се стремя да разбера хората какво точно имат предвид зад думите си, преди да реша как да им откликна. Често оставаме неразбрани просто защото тълкуваме думите по различен начин.

В тази статия, когато говоря за себе си визирам и всеки, който има мечта и вярва, че е способен да я осъществи.

Мечта – Силно желание и стремеж относно постигането на нещо от мислите на човек.

Много ми е интересно, когато ме наричат мечтател с едно такова изражение все едно летя в облаците, обаче в реалността излиза, че е точно обратното. Аз мечтателя работих и продължавам да работя усърдно, за да разбера какво точно искам, защо го искам и как да го постигна. Захванах се за работа за постигането на мечтата си, като започнах да чета много, да инвестирам в себе си, да ходя на обучения, за да развивам уменията си и усепоредно с това спрях телевизията, спрях излизането по клубове и кафета, спрях безсмислените и губещи времето дейности до колкото мога.

Намерих си определени дейности, които ми дават спокойствие и енергия, въпреки, че когато работиш по мечтата си, ти не се уморяваш кой знае колко и желанието за кръшкане го има много рядко – само когато трябва да се вършат досадните задачи от процеса.

Тези, които ме наричат мечтател с насмешка, по цял ден мързелуват, кръшкат от работа, правят безсмислени и губещи времето дейности и накрая извинението им е че си почиват. От кое? От кръшкането и гледането на телевизия ли? И накрая се надяват нещо невероятно да се случи отведнъж и животът им да се подреди, без да предприемат никакви масивни действия или поне съзнателно целенасочени действия.

Пускайки единствено тото или други подобни игри за бързо забогатяване хората прехвърлят отговорността за живота си на някой друг. Тези хора го правят постоянно. Винаги някой друг им е виновен за състоянието: Правителството, работодателя, съседа, държавата, времето, хората, късметът и т.н. Късметът! – после ние мечтателите сме летели в облаците.

Аз съм мечтател, признавам си и се гордея с това. Да си мечтател означава и да работиш за сбъдването на мечтата си. Ако не бяха мечтателите, нямаше да имаме електричество, самолети, мобилни телефони, интернет, а скоро и пътешествия в космоса за обикновения човек.

Времената се менят и все повече виждам, че мечтателите всъщност гледаме най-реално на нещата. Мечтателите са новите реалисти – хора, които виждат света в истинския му вид и реализират нещата. Те са действащи скептици – предизвикват истината и реалността, чрез действия, а не чрез празни приказки и сухо отхвърляне на всяка идея.

Тези, които не са мечтатели, летят в облаците и се надяват на ефекта „магическата пръчка“ мисля да ги наречем Фантазьори в преносен смисъл Човек, който не вижда или не иска да види реално нещата; несериозен човек. В преносен, защото фантазията всъщност е това, от което се ражда мечтата.

Фантазията е просто вяла визия без план за осъществяване. Когато към тази фантазия включиш всички детайли и се превърне в ярка картина, тогава можем да я наречем мечта, а когато към нея приложим и план за действие, тогава вече се превръща в мисия с конкретни цел.

Когато спомена, че вярвам в това, че всеки човек има избора да живее живота на мечтите си, почти винаги ме засичат с нещо от сорта на: „Абе не може всички да са богати, щастливи и свободни!“

Разбира се, не казвам, че ще стане с всеки, а че всеки има избор. Всеки има избор дали да живее живота, за който е предназначен с неговата си мисия или да стои на едно място, което според мен е равносилно на душевна смърт. Това дали ще стане зависи дали човека има топки (кураж) да направи всичко възможно, за да сбъдне мечтите си. Да ме извиняват дамите за термина.

След тези думи обикновено изскача въпроса: „Уж казваш, че човек има избор, а пък после казваш, че си има определена мисия в живота. Не смяташ ли, че на всеки живота му е предопределен, каквото и да прави?“

И да и не. Смятам, че има два пътя пред всеки човек и е нормално да мисля така, защото живеем в дуален свят. Ин и Ян, ден и нощ, добро и зло, отговорност и обвинение и т.н.

Пътека 1: Можеш да поемеш по пътя на отговорността и да живееш от вътре навън, като се стараеш ти да направляваш обстоятелствата, като управляваш себе си в тях, постоянно да се учиш и да изграждаш своята личност, чрез постоянна промяна, развиване на отношението към живота и хората и личностно израстване.

Пътека 2: Другия път е този на обвинението и да живееш отвън навътре, като постоянно реагираш на обстоятелствата (които впрочем са създадени или от други хора или от природни стихии.), все някой ти е виновен за начин по който се чувстваш или за положението в което се намираш.

Какво правиш, като си тръгнал по този път:
Опитваш се да промениш хората около теб, без да променяш себе си.
Опитваш се да променяш обстоятелствата, без да променяш себе си.
Опитваш се да променяш резултатите си, без да променяш себе си.

и живееш в една постоянна битка със законите на вселената, които старателно се опитваш да не разбереш и не научиш, защото на теб всичко ти е ясно (толкова си преминал).

Ако действаш по този начин и се мислиш за реалист, помисли пак. Ти си песимист – човек, който се съобразява с обстоятелствата. Живота ти се случва и ти не можеш да направиш нищо по въпроса. Такива хора обикновено имат 1000 обяснения за нещо как няма да стане, но нямат дори един опит за осъществяването му.

Оптимист, реалист и песимист са съвсем реални роли с реални последици в реалния живот и ти можеш по всяко време да си избереш коя от тях да играеш. Всяка от ролите върви с определен начин на мислене и определен начин на действие – от тези две неща всъщност зависят и крайните резултати.

Всяка от ролите винаги получава определени резултати, като винаги е възможно в някоя от ролите да се получи резултат присъщ за някоя от другите две роли. Това разбира се в почти всички случаи е несъзнателно пожелан резултат. Случва се, когато човека мисли и действа спрямо нещо по начин присъщ за друга роля. За това се казва, че „няма случайни неща“ – Пожънал си, каквото си посял.

Хората, които тръбят наляво и надясно колко много са изстрадали, нека се приготвят психически, защото още нищо не са видели – винаги има още какво да получат щом поръчват.

Хората, които все повтарят, че живота е прекрасен и се радват на всеки момент от него с чиста и искрена благодарност, нека се приготвят за още от това.

Ами така работи Вселената, какво да направя. Не си го измислям, това е факт. Огледай се. Как 1 човек е способен да управлява цяла държава или компания с хиляди служители и да има време за семейството си, а човек който работата му е да управлява себе си около 8 часа на ден за няколко дни от седмицата, няма време дори да изпрати един смс с 2-3 думи на семейството си.

Много хора предпочитат да страдат всеки ден по малко, заради една и съща грешка, вместо да положат повече усилия сега и да се погрижат тази грешка да не се повтаря.

Двете крайности винаги ще съществуват. Статистиките винаги ще съществуват.

Много хора се стремят към средата, към баланса. Но ето една гледна точка за баланса. Никой не гледа по средата. Всеки гледа или най-доброто или най-лошото. Никой не оценява средното, то е бездушно. Хората се задоволяват със средата и казват, че са постигнали баланса, само за да не се напъват към съвършенството и майсторството, защото са „недостижими“.

Да, в интерес на истината недостижими са, но и няма смисъл да са достижими. Това не е техния смисъл. Както се казва в една мисъл „Важна е не дестинацията, а пътуването.“. В пътуването се състоят майсторството и съвършенството, защото техния смисъл е да изкарват най-доброто от теб сега в този момент и утре да извадят нещо по-добро. Ако днес достигнеш „майсторството“, утре как ще бъдеш по-добър от днес?

Задавай си големи цели и мечти. Помни, че добрата цел трябва да те плаши малко и да те развълнува много. Остави реалистичните цели за песимистите. Ти имаш потенциала да надскачаш очакванията си. Тренирай се, като си задаваш високи цели, за да започнеш да свикваш с тях и вече да ти е по-лесно да осъществяваш редовните такива. Защото ти успяваш, когато повярваш, че можеш да се справиш. Ще повярваш, ако тренираш вярата си.

Аз предпочитам да имам нереалистични, големи, плашещи цели и да ги изпълня с близък до очаквания резултат, отколкото да имам напълно реалистични цели и да ги изпълня идеално.

Казано иначе: предпочитам да се целя в 10-те метра и да уцеля 7-те, отколкото да се целя в 5-те метра и да стигна точно до тях.

Непостигайки някакви краткосрочни и реалистични цели може да ви накара да повярвате, че няма да се справите с главната цел и в последствие може да изоставите целия проект, затова трябва да имате и малки цели, но не да си останете само с тях.

Нека си го признаем! Да слезем малко на земята и да приемем фактите. Ако беше лесно всеки щеше да го прави.

„Нека бъдем реалисти деца, седенето в хола и гледането на „Тайната“ 11 пъти няма да ви направи успешни!“ – Ранди Гейдж

Изправи се пред трудносите и ги надвий. Остави бягането и оправданието на професионалистите. Знаеш какво трябва да се направи. Направи го, ако искаш да постигнеш всички ония неща дето си визуализираш и медитираш над тях.

Повечето хора не успяват, защото не се провалят. Те се отказват – това е истинския неуспех. Когато показваш постоянство в момента, който е най-труден, когато не печелиш нищо, а трябва само да даваш от себе си. Тогава си проличава кой има силна воля и кой няма. Всеки провал е урок – човекът с най-много провали обикновено е най-успешен. Виж Майкъл Джордан, за когото вече писах.

 Като за финал.

Спри да обвиняваш правителството, данъците, пазара, икономиката, цената на нещата, негативните роднини, циничните съседи. Обвиняването на другите за това как се чувстваме ние, често ни показва какво всъщност представляваме ние. Обвиняваме ги, защото са срещу нас и ни е лесно да ги видим, но ако разглеждаме хората срещу нас като огледала, тогава разбираме къде всъщност се случва преживяването.

Никой не е виновен за начина по който ние се чувстваме вътре в себе си. Ние трябва да поемем отговорност за чувствата и усещанията си, а не да очакваме някой да ни оправи настроението. Бъди отворен да искаш и да получаваш доброта и подкрепа от другите, но не разчитай да ти се даде ей така. Силното човешко същество умее да направлява себе си, да се прави щастлив и да прави другите щастливи.

Всеки от нас трябва да се справя със собствените си демони. Погледни от тази гледна точка върху думите на Майка Тереза:

„Ако всеки измете пред собствената си врата, светът ще бъде чист.“

Отърви се от мислите за обвинения, виж истинския проблем – ТИ! – и действай върху решенията.

Наблюдавай идеите си, наблюдавай какво говориш и наблюдавай кой ти дава тези идеи. Ако отидеш при 2-3-ма експерти, вероятно ще получиш 2 или 3 мнения по един и същи въпрос. В крайна сметка ти трябва да решиш кое мнение да послушаш и какви действия да предприемеш.