6 Въпроса, които е време да спреш да си задаваш!

Начало / Личностно Развитие / 6 Въпроса, които е време да спреш да си задаваш!
6 Въпроса, които е време да спреш да си задаваш!

Въпрос №1. Защо не ме харесват?

Вместо да си губите времето като обръщате внимание на няколкото човека, които не ви харесват, огледайте се и забележете десетките, които ви приемат такива каквито сте и вярват, че можете да станете още по-добри.

Има голяма вероятност, докато се опитвате да спечелите вниманието на едните да изгубите вниманието на другите.

Съвет:
КАРАЙ ХОРАТА, КОИТО ЦЕНИШ ДА СЕ ЧУВСТВАТ ХАРЕСВАНИ И ВАЖНИ!!!

Така със сигурност ще си резервираш място в нечий списък с красноречивото заглавие: „Хора, които харесвам.“ и също така, ще засилиш усещанията си за принос и удовлетвореност. По този начин ще спреш да обръщаш внимание на кухите мнения.

Въпрос №2. Какво ли ще си помислят хората?

Ето един отварящ очите факт:

Когато си разтревожен за това, което другите мислят за теб, ти всъщност просто си разтревожен за това, което мислиш за себе си.

Истината е че другите не отделят време да си мислят чак толкова за теб, колкото си мислиш.

Колко пъти си се отказвал от нещо, което си искал, за да не даваш повод за клюки… Колко пъти си се показвал не какъвто си в действителност, а какъвто смяташ, че се „очаква“ да бъдеш?

С чак толкова ли време разполагаш, че да го хабиш да бъдеш такъв, какъвто всъщност не искаш да си?

Така правят посредствените хора, а ти не си такъв. Ти си велик човек.

За колко велики хора знаеш, които са се съобразявали с общественото мнение или са се водили по съветите на близки, познати и съседи, които не са в нещата и не разбират наистина за какво става дума?

… ;-)

Въпрос №3. Какво ли можеше да бъде?

Понякога най-големият източник на нещастие идва от факта, че си мислиш къде другаде можеш да бъдеш или кой друг би искал да станеш, вместо да оцениш къде си и кой си ​​сега, и от колко далеч си дошъл, за да бъде този момент реалност.

С други думи, голяма част от това, което наричаме „нещастие“ в действителност е просто недоволство в резултат на пренебрегване на красивите аспекти на живота си, които приемаме за даденост, всеки ден.

Е, задай си въпроса:
Какво имам сега, за което съм благодарен и което би ми липсвало, когато го няма?

И ще разбереш какво наистина е от значение за теб. Това може да е качество на някой от близките ти, умение, което си придобил или изпълнена цел, която преди години е била мечта.

Благодарността, като чувство е искрата, която разпалва силите в теб. От тук, с това чувство можеш да тръгнеш уверено в нова или по-добра посока.

Въпрос №4. Ами ако не съм достатъчно добър?

Страха от поражение ти гарантира поражението. Страх от това, че не си достатъчно добър ти гарантира, че и никога няма да бъдеш.

Ако никога не хванеш, клавиатурата, молива, четката, или какъвто и инструмент да използваш в работата си, защото те е страх, че някой друг може да го направи по-добре от теб, прогнозите ти автоматично ще се сбъднат. Помни, че поражението не е най-големия провал, а само стъпка към успеха. Изобщо да не опиташ е най-големия от всички провали. А да се откажеш е втория по големина провал.

А що се отнася до провала, ти си длъжен да не се проваляш. Ти си длъжен да продължиш да се опитваш – да даваш най-доброто от себе си (колкото и да е то), всеки ден. Това е всичко. И помни, че винаги си достатъчно добър, за да го направиш.

Щом имаш силно желание да постигнеш нещо, значи имаш и необходимите способности. На никого не се дава мечта, без възможността тя да стане реалност.

Въпрос №5. „Как бих могъл да продължа?“

Ти можеш да живееш без хората и ситуациите от миналото. Точка.

Ти си тук да бъдеш най-добрата своя версия. Да си пълноценен човек. Не си част от ситуациите, те са част от живота ти. Не си част от живота на хората, те са част от твоя. Усещаш ли разликата? Прочети го пак.

Животът е промяна. Промяната е единственото сигурно нещо в този живот.

Хора и ситуации идват и си отиват всеки ден. Някои остават в живота ни по-дълго от други, някои идват и си отиват и пак се връщат (като награда – след направена промяна; или като предупреждение – след повторена грешка), но в крайна сметка всичко си има начало, край и ново начало – тове е цикъла на живота. Това е начина, по който е направен да бъде.

Ако някой или нещо влезе в живота ти и има положително въздействие върху теб, но по някаква причина нещата се променят, не плачи твърде дълго. Бъди благодарен, че вашите пътища са се пресекли и това, че сте имали възможността да изживеете нещо прекрасно и стойностно. Само защото то е приключило, не го прави по-малко невероятно. А вратите на възможностите трябва да са винаги отворени, ако искаш нещо ново или нещо старо, но подобрено да влезе в живота ти.

И помни, когато една положителна светлина в живота ти изгори, не я използвай като извинение, за да се предпазиш от всички останали източници на светлина блестящи около теб. Продължи да цениш това, което имаш сега, и се усмихвай на спомените.

Никой не знае как точно ще се развият нещата от тук нататък. Но едно е сигурно – старай се да бъдеш по-добра версия на себе си и нещата ще се наредят по най-добрия възможен начин за теб.

Въпрос №6. „Защо точно аз?“

Знаеш ли, че учените смятат, че шансът да се родиш точно ти, какъвто си е 1:400 000 000 000 000 000 000.
Точно така, трилиона.

А шансът да се повториш, когато и да е във времето е 0 (нула).
Точно така.

Следователно има някаква причина да се родиш.

И щом ти си жив значи има с какво да допринесеш в тази игра наречена живот.

Ако мислиш, че само малцина привилегировани имат способността да живеят страхотен живот, ти сам се саботираш. Ти си привилегирован – да си жив – да имаш тази възможност.

Спри да се саботираш. Започни да се буташ напред!

Начина ти на мислене предопределя решенията ти. Решенията ти са избори. Изборите са животът ти!

Ако всяка сутрин се събуждаш и казваш: „Да, днес ще е голям ден.“

И всеки следобед, намираш причина да кажеш: „Да, днес е голям ден.“

И всяка вечер намираш причина да казваш: „Да, днес беше голям ден.“

Така предопределяш на какви решения ще попаднеш през деня и не казвам, че ти променяш пътя, по който ще минеш през този ден или с какви хора ще се срещнеш.

Просто ще гледаш от друг ъгъл на нещата и така ще можеш да видиш неща, които са били там през цялото време, но досега не си ги забелязвал. Ще разбереш, че напразно си обръщал внимание на грешните хора и ще забележиш потенциал в други, които си пренебрегвал или съдил заради мненията на грешните хора, а не заради своето собствено.

Тогава един ден, след много луни, считано от сега, ти ще погледнеш назад, усмихвайки се на спомените и ще кажеш:

„Да, аз живях страхотен живот!“

Бъди един от малкото, които храбро гледат мечтите си и си кажи: „Защо не аз?“ И просто направи, каквото знаеш, че е нужно да се направи.

Не бъди като повечето хора! Защото повечето хора са жертви на собствения си живот.

Успех и до следващата статия.

Моля за Like + Share + Comment, ако тази статия ти харесва или смяташ, че ще е полезна на някой.

П. П.
Ако си от малкото, които не искат да оставят нещата на случайността и искаш да реализираш стремежите на сърцето си, без съпротива, само-саботажи и съмнения, включи се в най-новата ми програма „Най-добрата версия на себе си.

Опитай я за 44 дни, следвай семплите инструкции, дай ми отзив и ако нищо не се е променило в живота ти, ще ти върна инвестицията.

Абонирай се за имейлите ми. 
В тях предавам 85% от опита си безплатно.

  • Лючат

    да, такова нещо ми трябваше!